— Тогава жабарят защо извади патлак срещу теб? — бързо изстреля Макдоналд.
— Не ме хареса — обясни Малъри с досада. — Предизвиках го.
— Глупости! — избоботи гневно Макдоналд.
— Цапни го през устата, Мак — посъветва го мъжът зад волана. — Гледай да му хареса!
Малъри протегна ръце надолу и изви рамене като човек, схванал се от дълго седене. Усети издутината на пистолета под мишницата си.
— Каза, че съм се опитвал да пробутам фалшиви писма — започна той бавно. — Какво те кара да мислиш, че писмата са фалшиви?
— Ами, да речем, знаем къде са истинските — тихо отговори Макдоналд.
— Така си и мислех — засмя се Малъри.
Макдоналд ненадейно се извъртя и го удари с юмрук в лицето, но не много силно. Малъри отново се изсмя, после внимателно докосна натъртеното място зад ухото.
— Настъпих те по мазола, а?
Макдоналд изруга мрачно.
— Май си прекалено хитър, умнико. След малко ще разберем, предполагам.
После замълча. Мъжът зад волана свали шапката си и се почеса по обраслата със сива коса глава. Отсечени силни изсвирвания на клаксон долетяха от булеварда само на половин пресечка от колата. В края на улицата присветваха и отминаваха включени фарове. След малко два лъча направиха широк завой и се плъзнаха под палмите от двете страни на пресечката, разсичайки тъмнината. Голяма тъмна кола мина покрай паркирания автомобил за излети и спря до тротоара пред него. Фаровете угаснаха.
Вратата се отвори и на улицата излезе мъж.
— Здрасти, Слипи — обади се Макдоналд. — Как мина?
Мъжът беше висок, слаб, лицето му бе в сянката на ниско нахлупена бейзболна шапка. Леко фъфлеше, като говореше.
— Нищо особено. Никой не се ядоса.
— Добре — изръмжа Макдоналд. — Зарежи онова съкровище и подкарай тая таратайка.
Джим се премести отзад до Малъри и здравата заби лакът в тялото му. Дългурестият се плъзна зад волана, включи двигателя и подкара обратно към „Ла Сиенега“, после на юг към Уилшир и след това отново на запад. Караше бързо и нагло.
Минаха небрежно на червено, покрай голям киносалон, облян в светлина, но зад гишето за билети нямаше никой; прекосиха Бевърли Хилс и поеха по междуградско шосе. Моторът зарева по-силно по стръмно нанагорнище с високи мантинели.
— По дяволите, Джим — обади се неочаквано Макдоналд, — забравих да пребъркам това бебче. Подръж пистолета за малко.
Наведе се пред Малъри, завря се в лицето му — дъхът му миришеше на уиски. Голямата му ръка прерови джобовете, опипа хълбоците му през палтото, мина нагоре под лявата мишница. Спря за миг върху кобура с пистолета. Продължи надясно, после се махна.
— Готово, Джим. Умникът няма пистолет.
Дълбоко в мозъка на Малъри присветна сигнална лампичка. Той свъси вежди. Устата му пресъхна.
— Нещо против да запаля цигара? — попита той след малко.
— Че какво можем да имаме против подобна дреболия, сърчице мое — отвърна Макдоналд с подигравателна учтивост.
3
Жилищният блок се намираше на хълм над Уестуърд Вилидж. Беше нов и изглеждаше доста евтин. Макдоналд, Малъри и Джим слязоха пред блока, а колата продължи напред, зави зад ъгъла и изчезна.
Тримата мъже минаха през тихо фоайе, покрай комутаторно табло, което никой не обслужваше, и взеха асансьора до седмия етаж. Тръгнаха по дълъг коридор и спряха пред някаква врата. Макдоналд извади шперц от джоба си и отключи. Влязоха.
Съвсем нова стая, много светла и ужасно задимена. Мебелите бяха тапицирани с дамаска в ярки цветове, килимът бе наситенозелен на жълти ромбове. Имаше и мраморна полица, отрупана с бутилки.
Двама мъже седяха облакътени на осмоъгълна маса, а до тях имаше чаши с уиски. Единият беше рижав, с много тъмни вежди и мъртвешки бледо лице с дълбоко разположени черни очи. Другият имаше смешен тумбест нос, без никакви вежди, а цветът на косата му напомняше вътрешността на метална консерва. Този вторият остави на масата картите, които държеше, и прекоси стаята с широка усмивка. Имаше голяма добродушна уста и приятно изражение.
— Някакви проблеми, Мак? — поинтересува се той.
Макдоналд разтри брадичка и поклати отрицателно глава. Гледаше мъжа с големия нос, сякаш го мразеше. Мъжът с тумбестия нос продължаваше да се усмихва.
— Обискира ли го?
Макдоналд изкриви устни в подигравателна усмивка, отиде до мраморната лавица с бутилките.
— Тоя умник няма пистолет — каза той с неприятен глас. — Работи с главата си. Умник.
Върна се обратно и ненадейно зашлеви с опакото на ръката си Малъри през устата. Малъри се усмихна леко, но не мръдна. Беше застанал пред голямо бюро с цвят на жлъчка и пръснати тук-там червени квадрати, които изглеждаха ядосани. Ръцете му висяха покрай бедрата, цигарата между пръстите му димеше, сгъстявайки допълнително облака от дим, увиснал под табана.