— В кой отдел работи миналото лято?
— В няколко различни. Но прекарах повечето време в „Съдебни процеси“.
— Хареса ли ти?
— Не особено. Какво общо имат тези въпроси със случая в Питсбърг?
Райт вдигна лакти от масата и се отпусна на сгъваемия стол. Кръстоса крака и сложи бележника на лявото си бедро. Захапа края на химикалката и се втренчи в Кайл подобно на психиатър, който анализира свря пациент.
— Да поговорим за братството в „Дюкейн“.
— Щом казваш.
— Около десет твои състуденти са членували в него, нали?
— Девет.
— Поддържаш ли връзка с всички?
— До известна степен.
— Обвинението споменава теб и още трима души. Да поговорим за тях. Къде е Алън Строк?
Обвинението. Намираше се някъде в проклетата папка, на по-малко от метър от Кайл. Защо името му фигурираше сред обвиняемите? Не бе докосвал момичето, нито бе станал свидетел на изнасилване. Не беше видял някой да прави секс с нея. Спомняше си смътно, че бе присъствал в стаята, но бе заспал в някакъв момент — явно по време на инцидента. Как можеха да го смятат за съучастник, при положение че не е бил в съзнание? Ако се стигнеше до съдебен процес, щеше да използва този довод в своя защита. Доказателството беше неоспоримо, но самата мисъл за делото го караше да потръпне. Процесът щеше да започне дълго след ареста, разгласяването на случая в пресата и ужасяващите снимки във вестниците. Кайл затвори очи и разтри слепоочията си. Представи си разговорите, които трябваше да проведе със своите родители — първо с баща си, а после и с майка си. Очакваха го и други телефонни обаждания — до шефовете на фирмите, предложили му работа, и до неговите сестри. Кайл щеше да настоява, че е невинен, но съзнаваше, че никога няма да се отърве от подозренията в изнасилване.
В този момент той се усъмни в инспектор Райт и сделката, която възнамеряваше да му предложи. Ако наистина бе изготвено обвинение, нищо на света не бе в състояние да предотврати появата му на бял свят.
— Алън Строк? — попита Райт.
— Учи медицина в университета в Охайо.
— Говорили ли сте скоро?
— Написах му имейл преди няколко дни.
— А Джоуи Бернардо?
— Още е в Питсбърг. Работи за една брокерска фирма.
— Поддържате ли връзка?
— Чухме се по телефона преди два-три дни.
— Някой от двамата споменавал ли е името Елейн Кийнан?
— Не.
— Всички се опитвате да я забравите, нали?
— Да.
— Е, тя се появи отново.
— Очевидно.
Райт се намести на стола, отпусна краката си и отново зае най-удобната поза, облягайки лакти на масата.
— Напуснала е „Дюкейн“ след първата година — продължи той с по-тих глас, сякаш започваше да разказва дълга история. — Имала е проблеми. Оценките й се влошили. Сега твърди, че изнасилването е довело до трайни емоционални увреждания. Живяла при родителите си в Иъри в продължение на година, след което тръгнала по лош път. Забъркала се с разни медикаменти, алкохол и наркотици. Ходила на редица психотерапевти, но те не успели да й помогнат. Знаеше ли това?
— Не. След като напусна университета, не сме чували нищо за нея.
— Както и да е. Елейн има по-голяма сестра в Скрантън, която я прибрала при себе си. Потърсила й помощ и платила за лечението. Впоследствие Елейн започнала да ходи на психиатър. Явно терапията й е подействала добре. Скъсала е окончателно с наркотиците и алкохола, чувства се отлично и паметта й внезапно се е възвърнала. Намерила си е адвокатка и, разбира се, търси справедливост.
— Изглеждаш ми доста скептичен, а?
— Аз съм ченге, Кайл. Скептичен съм към всичко, но твърденията на младата жена звучат правдоподобно. Настоява, че е била изнасилена, а видеозаписът, който притежавам, е неоспоримо доказателство. Адвокатът й е готов да ви унищожи.
— Опитват се да ни изнудват, нали? Става въпрос за пари.
— Какво имаш предвид, Кайл?
— Четвъртият обвиняем е Бакстър Тейт. Много добре се досещам накъде отиват нещата. Семейство Тейт са много богати. Стар род от Питсбърг. Бакстър се е родил с куп попечителски фондове. Колко иска Елейн?
— Аз задавам въпросите. Правил ли си секс…
— Да, спал съм с Елейн, както и повечето ми познати от братството. Беше страхотно дива и прекарваше повече време в къщата на „Бета“, отколкото всеки негов член. С лекота надпиваше момчетата, а чантата й винаги беше пълна с разни таблетки. Проблемите й са започнали много преди да влезе в „Дюкейн“. Повярвай ми, тя не би искала да се стигне до съдебен процес.