— Колко пъти сте правили секс?
— Веднъж. Около месец преди предполагаемото изнасилване.
— Бакстър Тейт имал ли е интимни отношения с Елейн Кийнан през въпросната вечер?
Кайл замълча, пое си дълбоко въздух и отвърна:
— Нямам представа. Бях заспал.
— Бакстър Тейт споменавал ли е подобно нещо?
— Не и пред мен.
Райт написа дълго изречение в бележника си. Беше толкова тихо, че Кайл почти можеше да чуе как камерата работи. Погледна към нея и видя, че малката червена лампичка продължава да свети.
— Къде е Бакстър? — попита Райт след тягостна пауза.
— Някъде в Ел Ей. Едва завърши образованието си. После отиде в Холивуд, за да стане актьор. В момента не е особено уравновесен.
— В какъв смисъл?
— Бакстър произхожда от богато семейство със сериозни проблеми. Като всички баровци. Дните му минават в безкрайни купони — много алкохол, наркотици и жени. И като че ли не желае да излезе от тази фаза. Целта на живота му е да стане велик актьор и да се пропие до смърт. Иска да умре млад. Нещо като Джеймс Дийн.
— Участвал ли е в някой филм?
— В нито един. Но за сметка на това посещава доста барове.
Райт сякаш се отегчи от въпросите. Дори спря да си води бележки. Пронизващият му поглед някак омекна. Той прибра документите в папката и почука с пръст в средата на масата.
— Имаме напредък, Кайл. Благодаря ти. Стигнахме центъра. Да пусна ли записа?
4
Райт стана за пръв път, протегна се и отиде в ъгъла, където го чакаше малка картонена кутия. Беше бяла на цвят, а отгоре се виждаха следните думи, изписани старателно с черен маркер: „Кайл Л. Макавой et ai“. Кайл Макавой и други. Райт взе нещо от кутията и с решителността на палач, който се подготвя за екзекуция, извади един диск от обложката му и го пъхна в устройството на лаптопа. Натисна няколко клавиша и отново седна. Кайл едва дишаше.
Компютърът избуча при разчитането на диска и Райт заговори:
— Телефонът, с който е бил направен записът, е модел „Нокиа“ 6000 смартфон, произведен през 2003 година. Съдържа специален софтуер за заснемане на клипове, карта с един гигабайт памет, която побира компресирани видеофайлове с дължина до триста минути, има високо качество на изображението с петнайсет кадъра в секунда, гласово избиране и активиране. Истински шедьовър на своето време. Страхотен мобилен телефон.
— Собственост на?
Райт се ухили цинично и отвърна:
— Съжалявам, Кайл.
Незнайно защо Райт реши, че ще трябва да му покаже самия телефон. Натисна някакъв клавиш и на лаптопа се появи снимка на въпросния модел.
— Познат ли ти е?
— Не.
— Така и предположих. Нека ти припомня как се е разиграла сцената, в случай че си забравил. Датата е двайсет и пети април 2003 година, последният учебен ден. Заключителните изпити предстоят след седмица. Денят е петък, а в Питсбърг е необичайно топло за сезона. Навън е трийсет градуса, почти рекордна температура. Хлапетата в „Дюкейн“ решават да прекарат деня си като всички други колежани. Започват да се наливат още следобед с идеята да продължат цяла нощ. Тълпата се събира в апартамента, който си взел под наем с трима твои приятели. Купонът започва до басейна. Сред гостите преобладават членове от братството „Бета“, има и няколко момичета. Ти решаваш да поплуваш, печеш се на слънце и пиеш бира. Слушаш „Фиш“. Момичетата са по бански. Животът е страхотен. По някое време, вече по тъмно, партито се пренася в апартамента. Там поръчвате пица. Парчетата на „Уайдспред Паник“ гърмят от тонколоните. Пиеш още бира. Някой се появява с две бутилки текила, които, естествено, пресушавате веднага. Помниш ли тези неща?
— До голяма степен.
— Тогава си на двайсет години, тъкмо си завършил втори курс…
— Известно ми е.
— Смесвате текилата с „Ред Бул“. Започвате да обръщате шотове. Сигурен съм, че и ти си изпил няколко.
Кайл кимна, без да сваля очи от екрана.
— В даден момент някои гости се събличат и собственикът на телефона решава да ги запише тайно. Предполагам, че просто е искал да заснеме момичетата без горнища. Помниш ли апартамента, Кайл?
— Да, живях там една година.
— Проучихме внимателно мястото. Естествено, оказа се голяма дупка като повечето студентски жилища. Наемодателят твърди, че апартаментът не се е променил много оттогава. Предполагаме, че момчето е поставило телефона върху тесния плот, разделящ малката кухня от хола. Той е бил отрупан с учебници, телефонни указатели, празни бирени бутилки — почти всичко, което е минавало през ръцете ви в един или друг момент.