— Нямаш ли доверие на ФБР?
— Не. Вярвам само на теб, баща ми и Дейл.
— Мислиш ли, че е бил замесен вътрешен човек?
— Никога няма да разберем. Имам усещането, че Бени работи за същото правителство, на което двамата с теб плащаме данъци. Вероятно заради това успя да се измъкне и никога няма да бъде заловен.
— Все още ми е трудно да повярвам.
Кайл сви рамене. Двамата замълчаха за дълго. Накрая той погледна часовника си.
— Слушай, Рой. Днес е неделя. Защо не се прибереш при семейството си?
— А ти?
— Аз ли? Смятам да изляза оттук и да се разходя до жилището си, без да поглеждам през рамо. Щом стигна, ще натоваря всичките си вещи в стария джип, с който съм навъртял поне двеста хиляди километра, и ще поема към къщи. Би трябвало да стигна при баща ми късно вечерта. Утре двамата ще подпишем договор за съдружие — адвокатска фирма „Макавой и Макавой“. Така ще се превърна в най-младия съдружник в историята на Йейл.
— Звучи ми добре. Главният редактор на „Правен журнал“ в Йейл работи като адвокат в центъра на Йорк, щата Пенсилвания.
— На мен също. Очакват ме истински клиенти и истински случаи. Лов на елени в събота, мач на „Стийлърс“ в неделя. Истински живот.
— Не се майтапиш, нали?
— Никога не съм бил по-сериозен.
— Да тръгваме. Ще те изпратя.
Те слязоха с асансьора и напуснаха сградата. След като се сбогуваха, Рой проследи с поглед своя клиент. Кайл Макавой тръгна спокойно по Броуд Стрийт и изчезна зад ъгъла.