— Така е.
— Нашият човек изважда мобилния си телефон и го слага тайно на плота. Когато купонът се разгорещява, той го включва на запис и го подпира на някаква книга. Първата сцена е доста необуздана. Анализирахме я внимателно. Виждат се шест момичета и девет момчета, които танцуват полуголи. Звучи ли ти познато, Кайл?
— Донякъде.
— Установихме имената им.
— Ще пуснеш ли записа, или ще продължиш да ми говориш за него?
— На твое място не бих бързал да го видя. — Райт натисна някакъв бутон. — Филмът започва в 23:14 часа.
Изведнъж от тонколоните на лаптопа се разнесе оглушителна музика. „Уайдспред Паник“ изпълняваха „Леля Авис“ от албума „Бомби и пеперуди“. На екрана се появиха танцуващи тела. Някъде дълбоко в съзнанието си Кайл се бе надявал, че ще види размазан и некачествен видеоклип, показващ как група идиоти от „Бета“ се наливат с алкохол в тъмното. Вместо това гледаше кристалночист запис, заснет с миниатюрна камера на мобилен телефон. Ъгълът на снимане, избран от неизвестния собственик, позволяваше да се покрие почти целия хол на апартамент „6Б“ на „Ист Чейс“ 4800.
Петнайсетте необуздани студенти изглеждаха ужасно пияни. Шестте момичета, както и повечето момчета наистина бяха голи от кръста нагоре. Танцът им наподобяваше оргия, като партньорите се сменяха на няколко секунди. Повечето държаха питие в ръка. Половината пушеха цигари или трева. Момчетата опипваха подскачащите гърди на своите партньорки. Всеки имаше достъп до голата плът. Близостта и интимният допир биваха окуражавани. Телата се оплитаха, извиваха и привеждаха, след което се разделяха и отново се притискаха. Едни гости бяха диви и шумни, други изглеждаха опиянени от големите количества алкохол и наркотици. Повечето припяваха на песните. Някои се целуваха страстно, докато ръцете им настоятелно търсеха интимните части на партньора.
— Май си онзи с очилата — заяви саркастично Райт.
— Благодаря за информацията.
Въпросният младеж носеше слънчеви очила, жълта бейзболна шапка на „Питсбърг Пайрътс“ и светлосиви спортни шорти, свлечени ниско под талията. Беше слаб, с бледа кожа, която отчаяно се нуждаеше от слънце. В едната ръка държеше пластмасова чаша, в другата — цигара. Припяваше доста фалшиво на музиката. Класически пиян глупак. Двайсетгодишно хлапе, което за пореден път щеше да се напие до неузнаваемост.
Сега, пет години по-късно, Кайл не изпита носталгия или копнеж по безгрижните дни в колежа. Не му липсваха безкрайните купони, махмурлукът и събуждането в чужди легла. Същевременно обаче не чувстваше разкаяние. Малко се притесняваше от факта, че са го заснели с камера, но оттогава бе минало много време. Нима животът му в колежа не бе протекъл по обичайния начин? Кайл не се бе веселил повече или по-малко от всеки друг, когото познаваше.
Музиката спря между две песни. Още шотове бяха приготвени и разпределени сред гостите. Едно от момичетата се отпусна на някакъв стол, очевидно приключило с лудориите за вечерта. Последва нова песен.
— Записът продължава така около осем минути — каза Райт и погледна бележките си.
Кайл не се съмняваше, че Райт и неговата тайфа са анализирали и запомнили всяка секунда от филма.
— Както забелязваш, Елейн Кийнан не присъства. Тя твърди, че е била в съседния апартамент и е пиела с приятели.
— Значи за пореден път е променила историята.
Райт пренебрегна забележката и допълни:
— Ако нямаш нищо против, ще превъртя напред до момента, в който се появява полицията. Помниш ченгетата, нали, Кайл?
— Да.
Райт придвижи напред записа с около минута и натисна един клавиш.
— Партито спира внезапно в двайсет и три и петнайсет часа.
По средата на някаква песен, докато почти всички петнайсет гости танцуваха, пиеха и крещяха, някой зад кадър извика: „Ченгета! Ченгета!“ Кайл видя как самият той хваща едно момиче и изчезва от обсега на камерата. Музиката спря. Светлините угаснаха. Екранът стана почти черен. Райт продължи:
— Според нашите сведения полицията е била повикана три пъти във вашия апартамент същата пролет. Този е бил последният. Млад мъж на име Алън Строк, един от съквартирантите ти, е отворил вратата, за да говори със служителите на реда. Заклел се, че вътре няма непълнолетни, които консумират алкохол. Уверил ги, че всичко е наред. Обещал да намали музиката и да се погрижи за шума. Разминал се само с предупреждение и ченгетата си тръгнали. Предположили, че всички останали са се скрили в спалните.