— И пропуснала да спомене за изнасилването цели четири дни. Прав ли съм, господин инспектор? Или отново е променила версията?
— Наистина е така.
— Благодаря. Не казала нищо четири дни. Нито пред съквартирантите си, нито пред своите приятели или родители. Изведнъж просто решила, че са я изнасилили. Полицаите също се усъмниха в думите й. Появиха се в нашия апартамент и в къщата на „Бета“. Зададоха ни въпроси, но получиха много малко отговори. Защо? Защото не е имало никакво изнасилване. Сексът е бил по взаимно съгласие. Повярвай ми, това момиче би склонило да направи всичко.
— Как е могла да се съгласи, щом не е била в съзнание, Кайл?
— Тогава как е възможно да има спомен, че са я изнасилили? Нямаше медицински преглед, нито улики. Съществуват единствено спомените на една объркана млада жена, която дори не е била на себе си. Ченгетата приключиха със случая преди пет години. Досега би трябвало да е забравен.
— Но не е. Ето че отново се появи. Според голямото жури записът доказва наличие на изнасилване.
— Това са пълни глупости и ти го знаеш. Не става дума за изнасилване, а за пари. Семейството на Бакстър е адски богато. Елейн просто е намерила алчен адвокат. Обвинението си е чисто изнудване.
— Значи си готов да участваш в зрелищен процес и да очакваш присъда? Искаш съдебните заседатели да видят записа? Да станат свидетели на това как с твоите съквартиранти се напивате до смърт и се възползвате от една млада жена?
— Не съм я докосвал.
— Не, но си присъствал. Бил си съвсем близо. На някакви си три метра. Престани да отричаш.
— Не си спомням нищо.
— Колко удобно!
Кайл се изправи бавно и отиде до банята. Напълни чаша вода от чешмата и я пресуши. После си сипа отново и я изпи на един дъх. Седна на ръба на леглото и зарови глава в дланите си. Не. Определено не искаше заседателите да видят записа. Самият той току-що го бе гледал за пръв път и се надяваше, че ще му е за последно. Представяше си как с тримата му приятели седят на приглушена светлина в препълнената съдебна зала. Съдиите правят кисели гримаси, заседателите гледат недоумяващо. Елейн плаче, а родителите й наблюдават стоически сцената от първия ред, докато видеозаписът тече пред очите на изумената публика. Само от мисълта за това му прилоша.
Знаеше, че е невинен, но не бе убеден, че заседателите ще бъдат на същото мнение.
Райт извади диска от лаптопа и внимателно го пъхна в пластмасовата обложка.
Кайл се втренчи в грубия мокет на пода. В коридора отвън се чуваха сподавени гласове и нервни стъпки. Федералните агенти започваха да губят търпение. Но на него не му пукаше. Незнайно защо, ушите му не спираха да бучат.
Всяка мимолетна мисъл бързо отстъпваше място на следващата. Кайл не бе в състояние да се концентрира, нито да прецени трезво ситуацията или да състави план за действие. Решенията, взети в този ужасен момент, можеха да имат трайни последствия. За миг си спомни за тримата играчи по лакрос от университета „Дюк“, обвинени несправедливо в изнасилването на една стриптийзьорка. В крайна сметка бяха оневинени, но едва след като преминаха през същински ад. А в техния случай дори не съществуваше видеозапис или друга връзка с жертвата.
„Будна ли е?“, казва Джоуи на Бакстър. Колко ли пъти този въпрос щеше да проехти из съдебната зала? Кадър след кадър. Дума по дума. Заседателите щяха да запомнят всяка сцена от записа, преди да се оттеглят за вземане на решение.
Райт седеше търпеливо до масата, сключил неподвижно косматите си ръце върху бележника. Времето не беше от значение. Инспекторът можеше да чака цяла вечност.
— Стигнахме ли до центъра на игрището? — попита Кайл и наруши тишината.
— Вече го подминахме. В момента сме близо до четирийсетия ярд и продължаваме.
— Искам да прочета обвинението.
— Разбира се.
Кайл стана от леглото и погледна към сгъваемата маса. Инспекторът предприе поредица от странни действия. Първо извади портфейла си от левия заден джоб, взе шофьорската книжка и я сложи на масата. До нея постави и полицейската си значка. От една кутия на пода измъкна още няколко книжки и значки, след което ги подреди на масата. Накрая посегна към някаква папка, подаде я на Кайл и каза:
— Приятно четене.
Върху папката пишеше: „Обвинение“. Кайл я отвори и извади куп листове, прикрепени с телбод. Най-горният приличаше на официален документ. С едри букви бе отбелязано: „Щат Пенсилвания, окръг Алегени, Съд за граждански дела“. Отдолу имаше заглавие с по-дребен шрифт: „Щатът срещу Бакстър Ф. Тейт, Джоузеф Н. Бернардо, Кайл Л. Макавой и Алън Б. Строк“. Следваше номер на делото, входящ номер на документа и други обозначения на съда.