Райт извади голяма ножица и методично сряза шофьорската си книжка на две еднакви половини.
Първият абзац гласеше: „Настоящото обвинение се издава от името и с пълномощията на щата Пенсилвания срещу гореспоменатите обвиняеми…“
Райт унищожи още няколко документа, които наподобяваха шофьорски книжки и кредитни карти.
„Които, под юрисдикцията на този съд…“
Райт махна бронзовата си значка от кожения калъф и я хвърли на масата.
— Какво правиш? — попита Кайл накрая.
— Унищожавам доказателства.
— Моля?
— Прочети на втора страница.
Кайл, който бе стигнал до края на първа, прелисти на следващата. Беше празна. Не съдържаше нито една дума, буква, точка или друг препинателен знак. Той прегледа трета, четвърта и пета страница. Всички бяха празни. Райт продължи да вади останалите значки. Кайл вдигна фалшивото обвинение и зяпна учудено инспектора.
— Седни, Кайл — подкани го Райт и се усмихна.
Кайл се опита да каже нещо, но издаде единствено отчаян стон и зае място.
— Няма никакво обвинение, Кайл — продължи Райт, сякаш всичко започваше да се изяснява. — Няма голямо жури, ченгета, арест или процес. Съществува единствено видеозаписът.
— Няма ченгета?
— Не. Всички документи са фалшиви. — Той посочи купчината унищожени карти. — Нито аз съм ченге, нито момчетата отвън са агенти от ФБР.
Кайл отметна глава назад като ранен боксьор и потърка очи. Обвинението падна на пода.
— Кои сте вие? — успя да промълви той.
— Много добър въпрос, Кайл. Отговорът изисква повече време.
Обзет от съмнения, Кайл вдигна значката на агент Гинярд. Потърка я и каза:
— Но нали проверих данните в интернет? Този мъж наистина работи за ФБР.
— Да, имената са напълно реални. Просто ги взехме назаем за една нощ.
— Значи ти се представи за истински полицай?
— Разбира се. Но провинението ми не е толкова сериозно. Няма защо да се притесняваш.
— И защо направихте всичко това?
— За да привлечем вниманието ти, Кайл. За да те убедим да дойдеш и да се срещнеш с мен. Иначе щеше да избягаш. А и ние искахме да те впечатлим с възможностите си.
— Ние?
— Да, моята фирма. Ето как стоят нещата, Кайл. Работя за частен предприемач, който ни нае да свършим една работа. Имаме нужда от теб, а това е начинът, по който назначаваме нови хора.
Кайл избухна в нервен смях. Бузите му пламнаха и кръвта се качи в главата му. Той почувства огромно облекчение от факта, че не му е повдигнато обвинение. Беше отървал кожата. Но сега усети как у него се надига вълна от ярост.
— Вербувате хора чрез изнудване? — попита той.
— Ако е необходимо. Така или иначе, притежаваме видеозаписа. Знаем къде е момичето. А тя наистина има адвокат.
— Елейн знае ли за филма?
— Не. Но ако го гледа, ще имаш сериозни проблеми.
— Не разбирам.
— Стига, Кайл. Обвинението в изнасилване има дванайсетгодишна давност в Пенсилвания. Остават ти още седем години. Ако Елейн и адвокатът й узнаят за записа, ще те заплашат с наказателно дело, за да изкопчат гражданско споразумение. Както каза, това си е чисто изнудване, но ще постигне желания ефект. Животът ти може да протече много по-гладко, ако играеш по нашите правила, а ние просто ще забравим за филма.
— Значи ме вземате на работа?
— Да.
— С какво ще се занимавам?
— Ще бъдеш адвокат.
5
След като така внезапно се освободи от непосилния товар и си възвърна почти нормалния ритъм на дишане, Кайл погледна своя часовник. Минаваше полунощ. Той се обърна към Райт или както там му беше името. Искаше му се да се усмихне, дори да прегърне мъжа срещу себе си за това, че не е ченге от Питсбърг и не му е връчил обвинение. Нямаше да има арест, разследване и унижения. Кайл бе обзет от внезапна еуфория. Същевременно обаче копнееше да се хвърли върху масата и да фрасне с всичка сила Райт в лицето, да го стовари на пода ида го удря, докато спре да мърда.
И двете идеи му се сториха неподходящи. Райт беше атлетичен и навярно добре трениран. Определено знаеше как да се защити. А и със сигурност не изглеждаше като човек, когото искаш да прегърнеш. Кайл се облегна на стола, вдигна десния си крак върху левия и се отпусна за пръв път от няколко часа.