— Как се казваш в действителност? — попита той.
Райт бе извадил нов бележник за следващия рунд с въпроси. Вписа датата в левия горен ъгъл.
— Не смятам да си губя времето с глупости, Кайл.
— Но защо? И името си ли не можеш да ми кажеш?
— Нека се задоволим с Бени Райт. И бездруго не е от значение, защото никога няма да узнаеш истинското ми име.
— Впечатлен съм. Случаят е обвит в мистерия. Много сте добри. Успяхте да ме заблудите за около четири часа. В гърлото ми се образува буца с големината на тиква. Вече си мислех как ще намеря някой подходящ мост, откъдето да се хвърля. Мразя ви от дъното на душата си. Никога не го забравяй.
— Ако най-сетне млъкнеш, ще преминем към същественото.
— Може ли да си тръгна?
— Разбира се.
— И никой няма да ме спре? Край на фалшивите значки и псевдоагентите?
— Точно така. Тръгвай. Вече си свободен човек.
— О, благодаря.
Измина цяла минута в пълно мълчание. Райт не откъсваше малките си свирепи очички от лицето на Кайл, който тъй и не успяваше да отвърне на погледа му, колкото и да се опитваше. Кракът му трепереше, очите му шареха наоколо, а пръстите му потропваха нервно по масата. Прехвърли наум хиляди сценарии, но дори за миг не помисли да излезе от стаята.
— Нека поговорим за бъдещето ти, Кайл — каза накрая Райт.
— Добре. След като се разбра, че не съм арестуван, то наистина изглежда по-светло.
— Да обсъдим работата, която смяташ да приемеш във фирма „Пийдмонт“. Защо си готов да жертваш няколко години в опити да спасиш света?
— Не приемам нещата по този начин. Във Вирджиния има много имигранти, повечето от които нелегални. Подложени са на какви ли не изпитания. Живеят в кашони на улицата, ядат ориз два пъти на ден, работят за два долара на час, често не им плащат за тежък физически труд и така нататък. Мисля, че се нуждаят от помощ.
— Но защо?
— Става дума за правна помощ в полза на обществото. Очевидно не схващаш. Адвокатите работят, за да помагат на други хора. В университета все още ни учат на тези неща. А някои от нас вярват в тях.
Райт не изглеждаше впечатлен.
— Да преминем към „Скъли и Пършинг“.
— Какво искаш да знаеш? Сигурен съм, че вече си направил необходимите проучвания.
— Предложили са ти работа, нали?
— Правилно.
— Кога се очаква да започнеш?
— На втори септември. Ще получа право да практикувам през юли, така че ще бъда на линия от септември.
— Като младши адвокат ли?
— Не, направо като съдружник. А може да се пробвам като секретар или офис асистент. Стига, Бени. Познаваш установеният ред.
— Не се пали, Кайл. Предстои ни дълъг разговор.
— Разбирам. И ще е най-добре да си сътрудничим още отсега и да бъдем приятели, защото се стремим към една и съща цел. Нали, Бени? Като двама стари познати. Накъде биеш, по дяволите?
— Към „Скъли и Пършинг“.
— А ако не искам да работя за тях?
— Нямаш голям избор.
Кайл се облегна на лакти и потърка очите си. Сгъваемата маса беше тясна и лицата им се намираха само на половин метър едно от друго.
— Отказа ли им? — попита Райт.
— Вероятно вече знаеш отговора. Предполагам, че от известно време подслушваш телефонните им разговори.
— Не всички.
— Приличаш ми на гангстер.
— Гангстерите щяха да ти строшат краката, Кайл. Твърде умни сме, за да действаме по този начин.
— Не, не съм отказал на „Скъли и Пършинг“. Разясних им, че обмислям сериозно възможността да работя в полза на обществото за няколко години. Дори ми предложиха да отложат назначаването. Отпуснаха ми допълнително време за размисъл, но скоро трябва да взема решение.
— Значи още те искат.
— Да.
— И ти предлагат стартова заплата от двеста хиляди долара?
— Нещо такова. Запознат си с цифрите.
— Една от най-големите и най-престижни фирми в света.
— Най-голямата. Или поне така твърдят.
— Огромна компания, важни клиенти, богати съдружници с ценни контакти. Стига, Кайл. Повечето студенти биха дали всичко за подобно предложение. Защо не приемеш?
Кайл скочи от стола, отиде до вратата и се върна. Изгледа настоятелно Райт и заяви:
— Нека да уточним. Искаш да приема работа в „Скъли и Пършинг“ по причини, които със сигурност не са в мой интерес. Ако откажа, ще ме изнудиш с видеозаписа и обвиненията в изнасилване. Прав ли съм? Натам ли биеш, Бени?