Един 25-годишен студент по право без криминално досие, незаконни навици или наклонности едва ли трябваше да се притеснява от присъствието на непознат мъж, който очевидно беше представител на изпълнителната власт. Но нещата не стояха така с Кайл Макавой. Уличните ченгета и щатските полицаи не го тревожеха. Плащаха им, за да реагират на момента. Но типовете в тъмни костюми — следователи и агенти, обучени да се ровят в дълбокото и да разкриват всякакви тайни — все още го плашеха.
Оставаха трийсет секунди до края и Маркъс спореше със съдията. Преди две седмици беше наругал рефера, заради което го наказаха за един мач. Кайл се развика на звездата на отбора, но момчето никога не го слушаше. Треньорът се огледа, за да провери дали агент/ченге номер 1 не е в компанията на агент/ченге номер 2. Не, нямаше друг.
Последва нов глупав фаул и Кайл изкрещя на съдията, че е безсмислено да спира играта. Седна, прокара пръсти по врата си и избърса потта. Беше началото на февруари и студът се усещаше в салона. Защо се потеше?
Агентът/ченгето не помръдваше. Очевидно му доставяше удоволствие да зяпа Кайл.
Най-накрая прозвуча последният сигнал. Слава богу, мачът приключи. Единият отбор ликуваше, а на другия не му пукаше особено. Играчите се наредиха за задължителната размяна на поздравления — ритуал, също толкова безсмислен за дванайсетгодишните, колкото и за колежанските състезатели. Докато се здрависваше с треньора на противника, Кайл погледна към далечния край на игрището. Белият мъж беше изчезнал.
Дали го чакаше отвън? Разбира се, мисълта беше абсурдна, но параноята отдавна бе станала част от живота му и той просто бе решил да се примири с нея и да продължи напред.
Момчетата се скупчиха в съблекалнята на гостите, тясно пространство под изпочупените трибуни от страната на домакините. Треньорът Кайл ги окуражи, като похвали техните усилия и ги убеди, че играта им се е подобрила в определени аспекти. После изрази увереност, че ще завършат достойно сезона следващата събота. Момчетата се преобличаха и почти не го слушаха. Чувстваха се уморени от баскетбола, защото им бе омръзнало да губят, а вината за това носеше винаги треньорът. Беше твърде млад и твърде бял — типичен представител на Бръшляновата лига.
Малкото родители, които присъстваха на мача, стояха пред съблекалнята. Напрегнатият момент, когато отборът излизаше навън, беше най-неприятната част от работата на Кайл. Очакваха го обичайните упреци за избраната от него тактика. Чичото на Маркъс, 22-годишен бивш капитан на щатския шампион, имаше голяма уста и навика да се оплаква от несправедливото отношение на треньора към „най-добрия играч в лигата“.
Съблекалнята разполагаше и с друга врата. Зад нея се простираше мрачен тесен коридор, който минаваше зад трибуните на домакините и водеше до тясна уличка покрай залата. Кайл не беше първият треньор, открил спасителния маршрут. Тази вечер искаше да избегне не само семействата и техните оплаквания, но и агента/ ченгето. Раздели се с момчетата и когато те напуснаха съблекалнята, побърза да изчезне през задния изход. След няколко секунди се озова на уличката и закрачи по заледения тротоар. Тъй като бе навалял много сняг, асфалтът беше хлъзгав и затрудняваше ходенето. Температурата бе паднала доста под нулата. Беше сряда, 20:30 ч. Кайл се отправи към редакцията на „Правен журнал“ в Юридическия факултет на Йейл, където възнамеряваше да работи поне до полунощ.
Но така и не стигна дотам.
Агентът се бе облегнал на бронята на червен джип чероки, паркиран успоредно на улицата. Колата бе регистрирана на името на Джон Макавой от Йорк, щата Пенсилвания, но през последните шест години служеше вярно на неговия син, истинския собственик.
Въпреки че краката му натежаха и коленете му затрепериха, Кайл успя да продължи, сякаш всичко е наред. Не стига че ме намериха, каза си той, докато се опитваше да мисли трезво, но са се постарали да открият и джипа ми. За тази цел обаче не бе нужно професионално проучване. Не съм направил нищо нередно, повтаряше си наум Кайл.
— Труден мач, тренер — каза агентът, когато Кайл се доближи на няколко метра и намали ход.
Кайл спря и огледа пълния млад мъж с червени бузи и гъста рижава коса. Беше непознатият от салона.
— Мога ли да ви помогна? — попита Кайл и в същия миг забеляза сянката на номер 2 от другата страна на улицата. Винаги работеха по двама.
Номер 1 бръкна в джоба си и заяви:
— Точно това очаквам да направите. — После извади кожен калъф и го разтвори. — Боб Плант, ФБР.