Той седна на стола срещу Райт.
— Как се сдоби със записа? — попита Кайл.
— Кайл, Кайл. Каква загуба на време!
— Ако записът се използва в съда, собственикът на мобилния телефон ще трябва да свидетелства. Няма да успееш да скриеш самоличността му. Той знае ли за това? Обясни ли му как стоят нещата? Момчето е членувало в моето братство. Обзалагам се, че ще откаже да свидетелства по време на процеса.
— Процес? Готов си да поемеш този риск? Един процес крие опасността от присъда, която би довела до затвор. А затворът е доста гадно място за сладки бели момчета, осъдени за изнасилване.
— Тя няма да повдигне обвинения.
— Не бъди толкова убеден. Елейн се нуждае от пари. Ако й се удаде шанс да разори мистър Тейт и да измъкне известна сума от теб и другите, със сигурност ще го направи. Повярвай ми.
— Не бих ти поверил и мръсните си дрехи.
— Стига обиди. Ако продължаваш, ще се свържем с нейната адвокатка и ще я посъветваме какво да направи. Но не е задължително. Довечера може просто да качим цензурирана версия на записа в интернет. Ще изрежем сцените с изнасилването и ще оставим само кадрите с купона. После ще го пуснем по имейла до твоите приятели, роднини и потенциални работодатели. Целият свят ще разбере, Кайл. Ще видим как го възприемат. После ще го редактираме повторно, ще добавим малко от сцената с изнасилването и ще го изпратим пак. Щом Елейн го гледа, твоята снимка ще се появи във всички вестници.
Ченето на Кайл увисна и раменете му се отпуснаха. Не успя да измисли бърз отговор. Изведнъж се ужаси, че може и да го гръмнат. Мистър Райт — този безскрупулен главорез, работеше за тайна групировка с безкрайни ресурси, която нямаше да се спре пред нищо. Щяха да го съсипят. Можеха дори да го убият.
Райт сякаш прочете мислите му. Приведе се напред и заяви:
— Кайл, ние не сме скаутска организация. Уморих се от твоите игрички. Не съм дошъл тук, за да преговарям. Задачата ми е да давам заповеди. Ако не ги следваш, ще се обадя в офиса и ще наредя на моите приятелчета да те унищожат.
— Мразя те.
— Така да бъде. Просто си върша работата.
— Доста жалка работа.
— Да поговорим за новото ти назначение.
— Не следвах право, за да стана шпионин.
— Нека не го наричаме „шпионаж“, Кайл.
— Тогава измисли друго име, Бени.
— „Предаване на информация“.
— Глупости. Това си е чист шпионаж.
— Изобщо не ми пука как ще го назовеш.
— Каква информация?
— Щом бъде даден ход на делото, ще се появят безброй документи. Може би милиони, кой знае? Множество документи и тайни. Очакваме всяка от двете адвокатски фирми да зачисли по петдесет юристи към делото. Вероятно по десет съдружници, останалите ще са обикновени адвокати. Ти ще работиш в отдел „Съдебни процеси“ в „Скъли и Пършинг“, така ще имаш достъп до всички материали.
— Мерките за сигурност в подобни фирми са изключително строги.
— Наясно сме с това. Но нашите специалисти са подобри от техните. Ние диктуваме правилата, Кайл.
— Не се и съмнявам. Може ли да попитам за какво се карат двете големи компании?
— За секретни технологии.
— Страхотно. Благодаря. Имат ли си имена?
— И двете са в класацията на списание „Форчън“. Скоро ще ти дам повече информация.
— Значи ще бъдеш част от живота ми за известно време?
— Аз съм твоят официален резидент. Ще прекарваме доста часове заедно.
— В такъв случай напускам. Ако искаш, застреляй ме. Отказвам да шпионирам и да крада. В мига, когато изнеса от „Скъли и Пършинг“ документ или диск, който не би трябвало да притежавам, и го дам на теб или друг човек, ще наруша не само закона, но и етичния кодекс. Ще ми отнемат адвокатските права и ще ме осъдят.
— Само ако те хванат.
— Ще ме хванат.
5.
— Няма. Ние сме твърде умни, Кайл. Правили сме го и преди. Това ни е работата.
— Основната дейност на вашата фирма е кражбата на документи, така ли?
— По-скоро индустриален шпионаж. Правим го непрекъснато и сме доста добри.
— Тогава изнудвайте някой друг.
— Не. Искаме само теб, Кайл. Помисли малко. Получаваш работата, за която винаги си мечтал, и то срещу страхотна заплата. Живееш с динамичното темпо на големия град. През първите няколко години се опитват да те съсипят от бачкане, но ти плащат подобаващо. На трийсет ставаш старши адвокат и печелиш по четиристотин бона годишно. Имаш апартамент в Сохо. Вила в Хамптън. Порше. Обкръжен си с интелигентни приятели, еднакво преуспели и богати като теб. Един ден съдебното дело приключва. Ние изчезваме. В Питсбърг давността на престъплението изтича. Видеозаписът най-накрая е забравен, а когато навършиш трийсет и две-три, ти предлагат да станеш пълноправен съдружник в „Скъли и Пършинг“. Заплатата ти достига един или два милиона годишно. Вече си на върха на успеха. Предстои ти блестяща кариера. Животът е прекрасен. Никой няма да разбере, че някога си предавал информация.