Главоболието от последните няколко часа изведнъж се изостри и прониза челото му. Кайл се отпусна на леглото и разтри слепоочията си. Затвори очи и в мрака успя да отвърне:
— Виж, Бени. Знам, че не ти пука за морал, етика и подобни неща, но при мен е различно. Как очакваш да живея нормално, ако предам доверието на фирмата и нейните клиенти? Лоялността е най-ценното качество на всеки адвокат. Научих го от баща ми още като тийнейджър.
— Интересува ни единствено как да се доберем до информацията. Не се замисляме особено за моралната страна на нещата.
— И аз останах с такова впечатление.
— Нуждая се от обещание, Кайл. Трябва ми думата ти.
— Имаш ли аспирин?
— Не. Договорихме ли се, Кайл?
— А хапче против главоболие?
— Не.
— Носиш ли пистолет?
— В сакото ми е.
— Ще ми го дадеш ли?
Измина цяла минута в пълно мълчание. Райт не свали очи от Кайл, който седеше напълно неподвижен и притискаше леко пръсти към челото си. После Кайл бавно се изправи и прошепна:
— Колко дълго ще останем тук?
— Имам още доста въпроси.
— Опасявах се, че е така. Не мога да продължа. Главата ми ще се пръсне.
— Няма значение, Кайл. Ще спрем дотук, ако кажеш. Но се нуждая от твоя отговор. Стигнахме ли до окончателно споразумение?
— Имам ли изобщо избор?
— Не мисля, че имаш.
— Нито пък аз.
— Е?
— Щом нямам избор, трябва да приема.
— Чудесно. Мъдро решение, Кайл.
— Много благодаря.
Райт стана и се протегна, сякаш още един дълъг ден в офиса най-после бе свършил. Подреди няколко листа, изключи видеокамерата и затвори лаптопа.
— Искаш ли да си починеш, Кайл?
— Да.
— Наели сме няколко стаи. Поспи малко, ако желаеш. Може да продължим утре.
— Вече е утре.
Райт отиде до вратата. Отвори я и Кайл го последва навън. Двамата тръгнаха по коридора и влязоха в стая 222. Помещението, което допреди малко бе служило за команден център на ФБР, отново приличаше на обикновена хотелска стая за 89 долара на нощ. Гинярд, Плант и другите самозвани агенти си бяха отишли отдавна, отнасяйки със себе си всичко — папки, компютри, увеличени снимки, стойки за камера, куфарчета, кутии и сгъваеми маси. Леглото отново се намираше в средата на стаята, безупречно оправено.
— Да те събудя ли след няколко часа? — попита любезно Райт.
— Не. Просто ме остави на мира.
— Ще бъда в другия край на коридора.
Когато остана сам, Кайл се мушна под завивките, изгаси лампата и потъна в дълбок сън.
6
Противно на намеренията си Кайл се събуди няколко часа по-късно. Отчаяно му се искаше да заспи завинаги — да се унесе и да потъне в забрава. Лежеше на твърдо легло в топла мрачна стая и за миг не бе сигурен къде се намира или как се е озовал там. Главата продължаваше да го боли, а устата му беше пресъхнала. Скоро обаче кошмарът се завърна и той изпита внезапното желание да побегне навън, откъдето можеше да погледне хотела и да се увери, че срещата с инспектор Райт никога не се е състояла. Нуждаеше се от глътка чист въздух и човек, с когото да поговори.
Кайл се измъкна от стаята, тръгна на пръсти по коридора и слезе по стълбите. Във фоайето имаше няколко търговци, които пиеха кафе и разговаряха припряно, нетърпеливи да започнат работния ден. Слънцето бе изгряло и вече не валеше сняг. Въздухът навън беше студен и пронизващ. Кайл си пое дълбоко дъх, сякаш се задушаваше. Стигна до джипа, запали мотора, включи отоплението и изчака ледът върху предното стъкло да се стопи.
Шокът започваше да отслабва, но действителността му се стори още по-ужасяваща.
Кайл провери съобщенията на мобилния си телефон. Имаше шест пропуснати обаждания от приятелката си и три от своя съквартирант. Явно и двамата бяха разтревожени. Предстоеше му лекция в девет сутринта, а в редакцията на „Правен журнал“ го очакваше цял куп работа. В момента всичко това му беше безразлично. Той напусна паркинга на „Холидей Ин“ и пое на изток по магистрала 1. Ню Хейвън остана зад гърба му. Кайл настигна един снегорин и тръгна спокойно след него с петдесет километра в час. Зад джипа му се образува опашка от коли и за пръв път Кайл се зачуди дали някой не го преследва. Започна да се взира в огледалото за обратно виждане.