В градчето Гилфорд спря пред малък магазин, където най-накрая намери аспирин. Изпи едно хапче с безалкохолна напитка и тъкмо се канеше да обърне към Ню Хейвън, когато забеляза малък крайпътен ресторант отсреща. Не беше ял от предишния ден и изведнъж почувства неистов глад. Почти усети миризмата на пържен бекон.
Заведението беше пълно с местни жители, дошли за закуска. Кайл намери свободно място до бара и поръча бъркани яйца, бекон, запечени картофи, тост, кафе и портокалов сок. Хранеше се мълчаливо, а наоколо се носеха смехът и клюките на малкия град. Главоболието му почти изчезна и той започна да планува остатъка от деня. Зачуди се какво ще обясни на приятелката си. Не й се бе обадил цели дванайсет часа и бе прекарал нощта извън апартамента си — крайно нетипично поведение за дисциплиниран човек като него. Определено не можеше да й каже истината. Не, истината оставаше в миналото. Настоящето и бъдещето щяха да изобилстват от лъжи, извинения, кражби, шпионаж и още лъжи.
Оливия беше първокурсничка в Йейл и също следваше право. Беше от Калифорния и имаше бакалавърска степен от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Изключително интелигентно и амбициозно момиче, което не търсеше сериозна връзка. С Кайл се срещаха от четири месеца и отношенията им бяха по-скоро непринудени, отколкото романтични. Но въпреки това той потръпваше при мисълта, че трябва да скалъпи плоско извинение за миналата нощ, която сякаш никога не бе съществувала.
Някаква фигура застана зад него. Пред лицето му се появи ръка, държаща бяла визитна картичка. Кайл погледна надясно и застана очи в очи с човека, когото познаваше като специален агент Гинярд. Сега той носеше спортно палто от камилска вълна и джинси.
— Мистър Райт иска да ви види в три следобед. След лекции, на същото място — каза той и изчезна, преди Кайл да успее да отговори.
Той разгледа картичката. Беше празна, с изключение на едно кратко съобщение, написано на ръка: Днес, 15 часа, стая 225, „Холидей Ин“ Кайл се взираше в думите в продължение на няколко минути. Изведнъж изгуби интерес към останалата храна пред себе си.
Така ли изглежда бъдещето ми? — запита се той. Постоянно да ме дебнат, наблюдават и преследват?
До вратата стояха група хора в очакване да бъдат настанени. Сервитьорката пъхна сметката под чашата с кафе и се усмихна нервно, за да му подскаже, че е време да тръгва. Кайл плати на касата и на излизане реши да не се оглежда за преследвачи. Обади се на Оливия и я събуди.
— Добре ли си? — попита тя.
— Да, всичко е наред.
— Не искам да знам подробностите. Просто ми кажи дали си невредим.
— Нищо ми няма. Съжалявам за снощи.
— Не се извинявай.
— Напротив, налага се. Трябваше да ти се обадя.
— Не искам да знам.
— Настоявам да ти обясня. Приемаш ли извиненията ми?
— Не съм сигурна.
— Така е по-добре. Предпочитам да си ядосана.
— Не ме предизвиквай.
— Какво ще кажеш да обядваме заедно?
— Не искам.
— Защо?
— Заета съм.
— Не може да не обядваш.
— Къде си?
— В Гилфорд.
— Това пък къде е?
— Близо до Ню Хейвън. Открих едно страхотно място за закуска. Някой път ще те доведа.
— Нямам търпение.
— Да се срещнем в „Грила“ по обяд? Моля те.
— Ще си помисля.
Кайл пое отново към Ню Хейвън, като се въздържаше да поглежда в огледалото за обратно виждане. Промъкна се тихо в своя апартамент и си взе душ. Съквартирантът му Мич спеше непробудно. Когато той най-накрая се надигна от леглото, Кайл вече пиеше кафе на кухненския плот и четеше новините в интернет. Мич му зададе няколко бегли въпроса за миналата нощ, но Кайл се измъкна елегантно, оставяйки го с впечатлението, че е свалил някакво момиче и си е прекарал страхотно. Мич реши да си доспи.
Още преди месеци двамата се бяха врекли в пълна вярност. Щом се увери, че Кайл не й е изневерил, Оливия поомекна. Историята, измисляна от него с часове, звучеше по следния начин: Той започнал да се колебае сериозно дали да се посвети на общественополезна дейност, вместо да приеме предложението на голямата адвокатска фирма. Не възнамерявал да превръща този тип работа в своя кариера и затова се чудел дали изобщо да се занимава с това. И бездруго накрая щял да попадне в Ню Йорк. Защо да отлага неизбежното? И тъй нататък. След баскетболния мач миналата нощ Кайл осъзнал, че трябва да вземе окончателно решение. Изключил телефона си и незнайно защо поел на изток по магистрала 1. Подминал Ню Лондон и стигнал чак до Роуд Айланд. Загубил представа за времето. След полунощ снеговалежът се засилил и той намерил евтин мотел, където подремнал няколко часа.