— Бихте ли изпразнили джобовете си? — попита Гинярд и му подаде малка картонена кутия.
— Защо?
— Ако обичате.
— Мислите, че съм въоръжен? Да не би да се страхувате, че ще ви нападна с нож?
Агент номер 5 схвана шегата и разтопи леда с гръмкия си смях. Кайл извади ключодържателя си, размаха го пред Гинярд и го прибра в джоба.
— Може ли да ви претърся? — каза Плант и тръгна към Кайл.
— О, разбира се — отвърна той и вдигна ръце. — Всички студенти в Йейл са тежковъоръжени.
Плант опипа тялото му бързо и внимателно. Секунда по-късно изчезна в съседната стая.
— Инспектор Райт ви чака в друго помещение надолу по коридора — заяви Гинярд.
Още една стая.
Кайл последва навън. Мъжът почука на вратата на стая 225. Тя се отвори и Кайл влезе сам.
Бени Райт не изглеждаше въоръжен. Здрависа се припряно с Кайл и се представи:
— Инспектор Райт, полицейско управление Питсбърг.
За мен е истинско удоволствие, помисли си Кайл, но не го изрече на глас. Какво правя тук?
Райт наближаваше петдесетте. Беше нисък, атлетичен и плешив, с няколко кичура черна коса, пригладена над ушите. Очите му също бяха черни и отчасти закрити от малки очила за четене, спуснати до средата на тесния му нос. Той затвори вратата след Кайл и го покани да седне.
— Какво сте намислили? — попита Кайл, без да помръдне.
Райт мина покрай леглото и застана пред поредната сгъваема маса. От двете й страни бе разположен по един евтин метален стол.
— Нека поговорим — предложи любезно той.
Кайл осъзна, че мъжът има лек акцент. Английският очевидно не му беше майчин език, но не ставаше ясно къде е роден. И все пак изглеждаше странно. Човек на име Бени Райт от Питсбърг не би трябвало да говори с чуждестранен акцент.
На стойка в ъгъла на стаята бе закрепена малка видеокамера. Кабелите й водеха към масата до един лаптоп с 12-инчов монитор.
— Заповядайте — каза Райт и посочи единия стол, после се настани на другия.
— Искам да запишете всичко — заяви Кайл.
Райт погледна през рамо камерата и отвърна:
— Няма проблем.
Кайл се отправи бавно към празния стол и седна. Райт нави ръкавите на бялата си риза. Възелът на вратовръзката му беше разхлабен.
Лаптопът се намираше от дясната страна на Кайл. Мониторът не светеше. Вляво имаше дебела затворена папка. В средата на масата се виждаха празен бележник и черна химикалка.
— Включете камерата — каза Кайл.
Райт натисна един клавиш на лаптопа и на екрана се появи образът на Кайл. Лицето му излъчваше единствено страх.
Райт прелисти набързо папката и извади необходимите документи, сякаш младият Кайл подаваше молба за издаване на студентска кредитна карта. Постави листовете в средата на масата и заяви:
— Първо трябва да ви прочета правата.
— Не — отвърна тихо Кайл. — Първо ще видя значката ви и документ за самоличност.
Думите ядосаха инспектора, но не за дълго. Райт извади безмълвно кафяв калъф от задния си джоб, разтвори го и каза:
— Имам я цели двайсет и две години.
Кайл разгледа бронзовата значка. Наистина изглеждаше стара. Върху нея пишеше: „Бенджамин Дж. Райт, полицейско управление Питсбърг, служебен номер 6658“.
— А шофьорската ви книжка?
Райт взе калъфа. Отвори друго отделение, намери книжката си между останалите карти и я подаде на Кайл.
— Сега доволен ли сте? — изсъска той.
Кайл му я върна и попита:
— Защо ФБР се меси в случая?
— Може ли да приключим с „Миранда“? — отговори Райт и отдели няколко документа.
— Разбира се. Знам си правата.
— Сигурен съм, че е така. Вие сте блестящ студент по право в един от най-престижните американски университети. Изключително интелигентен млад мъж. — Кайл четеше, Райт говореше. — Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат. Ако не можете да си го позволите, държавата ще ви осигури такъв. Някакви въпроси?
— Не.
Кайл се подписа върху два формуляра и ги плъзна към Райт.
— Защо се меси ФБР? — повтори той.
— Повярвайте ми, Кайл. ФБР е най-малкият ви проблем. — Ръцете на Райт бяха космати и неподвижни. Беше сключил пръсти върху бележника. Говореше бавно и авторитетно. Нямаше съмнение, че той е доминиращата фигура. — Ето какво предлагам, Кайл. Необходимо е да обсъдим доста неща, а не разполагаме с много време. Играли ли сте американски футбол?