— Да.
— Нека приемем, че масата е футболно игрище. Сравнението не е особено оригинално, но ще свърши работа. В момента сте на голлинията. — С лявата си ръка Райт прокара въображаема черта пред лаптопа. — Трябва да изминете сто ярда, за да отбележите попадение, да победите и да излезете невредим оттук. — С дясната ръка инспекторът очерта другата голлиния, точно до дебелата папка. Между двете имаше около метър разстояние. — Сто ярда, Кайл. А сега слушайте.
— Добре.
Райт отново събра ръце и потупа бележника.
— Някъде тук, на петдесетия ярд, ще ви покажа видеозаписа, източника на конфликта. Няма да ви хареса, Кайл. Ще ви се завие свят. Ще ви се догади. Стомахът ви ще се свие. Ако обаче се споразумеем, ще продължите своя малък поход към голлинията. А когато стигнете там, ще почувствате огромно облекчение. Отново ще се превърнете в златно момче, в привлекателен млад мъж със страхотно бъдеще и неопетнено минало. Доверете ми се, Кайл. Позволете ми да бъда шефът, наставникът, човекът, който диктува играта. Заедно ще стигнем до обетованата земя. — Той почука с дясната ръка по голлинията.
— А обвинението?
Райт докосна папката и каза:
— Вътре е.
— Кога ще го видя?
— Стига, Кайл. Аз задавам въпросите. Надявам се, че имате отговорите.
Инспекторът не говореше с испански акцент. Приличаше по-скоро на източноевропейски, като на моменти бе едва доловим.
Райт сложи лявата си ръка на голлинията пред лаптопа.
— Да започнем с основните неща, Кайл. Малко предварителна информация. Съгласен ли сте?
— Както кажете.
Райт извади няколко документа от папката, разгледа ги за миг и взе химикалката.
— Роден сте на четвърти февруари 1983 година в Йорк, щата Пенсилвания. Трето дете и единствен син на Джон и Пати Макавой. Родителите ви са се развели през 1989 година, когато сте били едва на шест. Никой от двамата не се е оженил повторно. Така ли е?
— Да.
Райт маркира кръстче и продължи със серия от кратки въпроси за роднините на Кайл — дата на раждане, образование, професия, адрес, хобита, религиозна принадлежност и дори политически възгледи. Когато списъкът се удължи, Райт смени листовете и броят на отбелязаните кръстчета нарасна. Всички факти, които бе събрал, се оказаха верни. Освен това знаеше кога се е родила малката племенница на Кайл от Санта Моника. Райт приключи със семейството и извади нови документи. Кайл усети първите признаци на умора. А едва започваха.
— Искате ли нещо за пиене? — попита Райт.
— Не.
— Баща ви има адвокатска кантора в Йорк? — Твърдението му прозвуча по-скоро като въпрос.
Кайл само кимна. Последваха въпроси за живота, кариерата и интересите на баща му. На всеки четири-пет въпроса Кайл изпитваше желание да изрази съмнение дали информацията наистина има отношение към случая, но реши да замълчи. Райт разполагаше с всички данни. Кайл просто потвърждаваше онова, което някой друг бе открил.
— Майка ви се занимава с изкуство, нали? — попита Райт.
— Да. Докъде стигнах на игрището?
— Напреднахте с десет ярда. Каква област в изкуството?
— Художничка е.
Цели десет минути двамата обсъждаха живота на Пати Макавой. Накрая инспекторът приключи с близките и премина към самия заподозрян. Изброи няколко добре известни факта от детството му, без да навлиза в подробности. Той вече знае всичко, помисли си Кайл.
— Завършили сте с отличие гимназия „Сентръл Йорк“, били сте изявен спортист и член на скаутската организация „Игълс“. Защо избрахте университета „Дюкейн“?
— Обещаха ми баскетболна стипендия.
— Имахте ли други предложения?
— Да. От няколко по-малки университета.
— Но не сте играли много в „Дюкейн“.
— През първата година ми се събраха общо тринайсет минути. Скъсах кръстни връзки в последната минута на финалния мач.
— Оперираха ли ви?
— Да, но коляното не се възстанови напълно. Отказах се от баскетбола и станах член на братството.
— Ще стигнем и до него. Поканиха ли ви обратно в баскетболния отбор?
— Да. Но нямаше смисъл. Коляното ми беше прецакано.
— Завършили сте икономика с почти отличен успех. Какво се случи с испанския през втората година? Май не ви допадна много-много, а?
— Може би трябваше да избера немски.
— Една-единствена по-ниска оценка за четири години не е никак зле.