Махам едната си ръка от букета и я погалвам по бузата.
– Добре съм, скъпа. Къде, по дяволите, е Кали?
Оставихме я преди почти десет минути. Беше си облякла роклята и гримът ѝ беше перфектен. Трябваше само да си обуе обувките и да се подготви за танци.
– Може би правят нещо с Кърби? – предположи шепнешком Мерилин.
Права е. Липсата на двете е повод за притеснение. Поглеждам свещеника, който е отец Йейтс. Той ми се усмихва. Този човек е същинско олицетворение на търпението. Срещнах го по време на последния ни случай и оттогава продължаваме да поддържаме връзка. Аз съм отдавна предала се католичка, но за него се превърнах в приятно предизвикателство. Той е поредният гигант с неговата внушителна височина от метър и деветдесет и пет.
Привличам вниманието на Мерилин към този факт:
– Погледни всички мъже. Трябва да си направят баскетболен отбор.
Тя се бори със себе си, за да не се разкикоти, което ми спечелва поредното скастряне и сърдит поглед от страна на осиновената ми дъщеря. В този момент зазвучава музика и всички утихваме. Кърби бърза по пътеката, за да заеме мястото си отпред. Изглежда ядосана.
– Това не е песента, която избра Кърби – прошепва Бони.
По уредбата звучи Let it Be на The Beatles, оригиналната версия, само Пол и пианото му. Чудесна е.
– Какво искаше тя? – питам аз.
– „Булката пристига“.
Е, не е голяма изненада, мисля си. Кали не си пада особено по традициите.
Жената на деня се появява и всичките ми мисли се изпаряват от главата ми. Спирам да се тревожа за мистериозното съобщение и усещам как потта се стича по гърба ми. Кали е прекалено красива.
Облечена е в обикновена, дълга, бяла сатенена рокля. Червената ѝ коса е пусната и сплетена с цветя. Създава впечатлението, че по гърба ѝ галопират огнени коне на фона на следобедното слънце. Забелязва ме, че съм зяпнала насреща ѝ, и ми намига. Сърцето ми се свива.
Страхувах се, че Кали ще остане сама. Сега съм на четиресет и една и двете сме горе-долу на същата възраст. Все още сме в разцвета на силите си, но въпреки това знам какво ще е бъдещето, наближаващият край, моментът, в който ще сме прекалено износени и неспособни да вършим работата си. Ще настъпят времена, когато нещото, на което сме посветили живота си, това преследване на лудите, ще достигне своя финал. Тогава ще оставим оръжията си, тъй като ще сме прекалено стари за лова. Може би ще учим новите и млади ловци. Може би просто ще остареем в домовете си, докато люлеем внуци на коленете си, но каквото и да се случи, старостта наближава. Вече я чувам как ни връхлита, яхнала своя кон, чувам я много по-ясно сега, отколкото когато бях на двайсет и една.
Опасявах се, че най-добрата ми приятелка ще остарее сама, но след тази промяна съм облекчена и щастлива. Тя обикна мъж. Той ѝ отвърна със същото. Двамата ще са заедно, независимо какво ги очаква.
Радостта ми е попарена от неочаквано видение. Спомням си ни с Мат на нашия сватбен ден. Аз също носех бяла сатенена рокля. Двамата бяхме изключително млади – една младост, която едва помня. По-голямата част от онзи ден ми е в мъгла, но три неща се открояват съвсем ясно: любовта ни, смеха ни и радостта ни. Никой от нас не знаеше как ще приключат нещата.
Кали застава до Самюъл и той ѝ се ухилва. Това е усмивката на момче, която стои някак си красиво на този сдържан мъж. Тя го подмладява с поне десет години. Усмивката на Кали е срамежлива, което е много странно и чудесно. Отец Йейтс започва церемонията, която е написана от самата Кали. Тя е смесица от религия и обещания без никаква следа от хумор. Това донякъде ме изненадва.
Замислям се за живота си и за преградите, които съм издигнала между мен и аспектите на истината. Съществува тайна, която накарах Томи да пази. Съществува още една огромна тайна, която е нова и опустошителна. Нямам представа какво да правя с нея? Крия някои от тези неща от страх, а други от любов. Това е моят живот, за добро или за лошо. Слънцето напича врата ми, докато гледам изпълнената си с щастие приятелка.
– Можете да целунете булката – казва отец Йейтс, усмихва се и Самюъл изпълва заръката. Най-накрая се появява лек ветрец, който е хладен, но приятен, а слънцето грее силно и дава всичко от себе си, за да благослови този ден.
Срещам погледа на Томи и двамата се ухилваме един на друг.
– Обявявам ви за съпруг и...
Отец Йейтс е прекъснат от черен „Мустанг“ със затъмнени стъкла, който изревава на паркинга на петнайсет метра от нас. Той спира, но двигателят му продължава да ръмжи. Вратата му се отваря и от нея е изхвърлена някаква жена на асфалта. Вратата се затваря и колата потегля. Тя е без номера.