Моля се някой да е забелязал всичко това, някоя патрулка да е минавала наблизо и да е видяла случващото се, да е видяла въобще нещо, каквото и да е. Слагам ръка на корема си и се моля на Бог, в който не вярвам.
Не знам дали съществуваш, но ако си там, те умолявам да направиш нещо. Не те моля да разделиш Червено море. Той застреля човек на паркинга, нали се сещаш? Просто ми осигури ченге или загрижен гражданин с мобилен телефон. Моля те.
Времето минава и аз осъзнавам, че вероятно вече сме много далеч от паркинга. Не чувам никакви признаци за преследване. Имам чувството, че пропадам.
Усещам слабата миризма на бензин и се опитвам да се подготвя за момента, в който ще отвори багажника.
33
Колата забавя ход и спира. Работи на едно място, чака. Чувам нещо да се движи, нещо механизирано. Порта?
Опитах се да придобия представа от колко време пътуваме. С изненада установих колко е трудно да се направи това без часовник в мрака. Нямам никакво чувство за разстояние. Опитах се да броя секундите, но постоянно се изгубвах в собствения си страх.
Паниката е осакатяваща. Не знам кой е в по-изгодна ситуация – аз или Хедър Холистър. Моето обучение е по-добро от нейното. Знам срещу какво съм изправена. Била съм под обстрел и съм оцеляла след повече от една атака срещу живота ми.
Но нищо от това като че ли не ми е от полза в момента. Спомени от изнасилването ми и мъченията на Сандс, които смятах, че отдавна съм оставила зад гърба си, отново изникват в главата ми. Сърцето ми бие като лудо и съм на крачка от хипервентилацията.
Веднъж ходих на една конференция, организирана за служители на реда. Тя се състоеше от различни лекции на различни теми: личен състав, оръжия, разпити и др. Присъствах на една със заглавие „Психология на страха и преодоляване на порива да избягаш във военни ситуации“.
Лекторът беше мъж на име Барнаби Уолъс, бивш член на Делта форс, който след службата беше станал инструктор в специалните сили, а след това и частен консултант.
– Проблемът в повечето ситуации, в които страхът взема контрола, е липсата на обучение в самия обект или недоброто обучение. В нашето общество на почит е идеята, че страхът принадлежи единствено на страхливците, на онези, които не заслужават да бъдат наричани мъже. Разпространяваме концепцията, че човек трябва да се срамува от страха. Руснаците са гледали на нещата от много по-практичен ъгъл през Втората световна война: можеш да избереш между оръжията на войниците зад теб – които със сигурност ще те убият, ако побегнеш, или оръжията на врага пред теб, от които имаш възможност да оцелееш.
Страхът е неизменна част от цялата история на войната. Ние тренираме войници, които „да се подчиняват безусловно на заповедите“. Дезертирането е углавно престъпление, което се наказва с разстрел.
Какво показва всичко това обаче? – Лекторът се наведе леко напред, за да придаде тежест на думите си. – Очевидно е, че страхът е естествена реакция. В интерес на истината, през всичките ми години на служба съм си имал най-много проблеми с безстрашни хора. На почти всички тях им хлопа дъската.
Публиката се засмя и в смеха ѝ се усети облекчение, сякаш всички ние бяхме получили позволение да се страхуваме и да крием този страх.
– Страхът е може би един от най-старите биологични императиви. Той е създаден, за да поддържа организма жив. Страхът изисква бягство от по-силния опонент, защото на животинско ниво това е правилното решение. По-големият опонент почти винаги ще излезе победител.
Нещата се промениха. Ние можем да мислим и благодарение на това си качество имаме възможност да създаваме преимущества, които обезсилват размера или по-доброто въоръжение на врага. На това равнище страхът продължава да ни служи, но само ако се научим да го впрягаме в полза на собствените си цели. – Лекторът се усмихна. – Бори се или избягай, всички сте чували това и то е самата истина. Страхът е създаден, за да ни окуражи да избягаме, но също така има предпазен механизъм: ако бягството не е вариант, той осигурява необходимия за добра битка адреналин. Страхът има и добра страна. Той предупреждава за надвиснала опасност, казва на човек, че трябва бързо да се стегне и че трябва да отстъпи, да се бие или да умре.
Първата стъпка от преодоляването на страха е да му се отдадеш. Той ти казва нещо. Слушай. Не му се съпротивлявай. Това е първата грешка и точно онази, която ще те погуби. Ще си толкова разсеян да се опитваш да изгониш този страх, че няма да забележиш човека с оръжието, докато не се озове точно пред теб. Страхът ни кара да застиваме в първия момент, което е голям проблем в бойна ситуация.