Трябва да се доверите на страха. Той е просто индикатор, като скоростомер или като кръвно налягане. Обърнете сериозно внимание на този индикатор. Изследвайте го. Какво ви казва? Бягството ли е отговорът? Възможно е. Или пък борбата? Може би. Изследвайте го, отдайте му се, разберете го. Когато успеете да сторите това, страхът се превръща в инструмент – малко или много – и не влагате повече излишни действия.
Спрете да третирате страха като дефект или като нещо чуждо. Той вероятно е най-старата част от вас.
Затварям очи и първо се насилвам да дишам, а след това да изследвам страха си. Защо съм изплашена?
Първият отговор е вкоренен дълбоко в мен: заради онова, което ми стори Сандс. Била съм в ръцете на луд и преди. Това едва не ме погуби. Случва се отново – тук, сега, и възможностите ме ужасяват.
Обмислям темата и я избутвам настрана. Нито е уместна, нито ми е от полза. Дали не е Сандс. Няма дори намек, че е изнасилвач. Отношението му към Хедър Холистър е било като пазач в зоопарк. Сигурно ще ме набие, но няма да ме изчука.
Сърцето ми малко се успокоява.
Второ: самата Хедър Холистър. Тя не е била слаба жена, но осем години на тъмно са я подлудили. Била е силна и компетентна, уверена в способностите си полицайка, която сега си щипе кожата до кръв и говори безсмислици като дете.
Прибавям това към третото и четвъртото. Трето: Дейна Холистър. Дали няма да реши да ми направи лоботомия като на нея? Дали мракът няма да падне завинаги? И накрая, четвърто: може просто да реши да ме убие.
По съвета на Барнаби Уолъс се отдавам на тези неща. Те са истински. Смислени са. Възможно е да се случат и трябва да намеря начин да ги разреша.
Сърцебиенето и дишането ми се нормализират.
Благодаря ти, Барнаби. Определено влизаш в списъка ми за коледни подаръци, ако успея да се измъкна оттук, и то с всичкия си.
Та, бори се или избягай? Кое е по-логичното в тази ситуация? Започвам да изброявам факторите в главата си. Той е въоръжен, което му осигурява добро предимство. Ако разполага с военна подготовка, ще е много добър в ръкопашния бой. Най-обезпокоителният фактор е опитът му. Прави това от години. Знае какво да очаква, когато отвори багажника.
Значи бягство. Но как?
Спомням си какво каза Хедър Холистър. Била е готова да изскочи и да го нападне, когато е отворил багажника. Заради това е била напръскана с лютив спрей и зашеметена с електрошоков пистолет. Това е била най-логичната тактика и първата, която е очаквал.
Нервашка стъпка.
Това е едно от определенията на Кърби. Един уикенд ме предизвика на ръкопашен бой и аз приех. Предпочитам пистолета си, но съм наясно, че той невинаги е опция, а жиу-жицуто ми определено имаше крещяща нужда от сериозно подобрение.
Прекарахме си приятно. Оказа се, че Кърби е доста добра инструкторка. Беше изключително умела, без да е брутална, и обясняваше всичко, което правеше. По едно време си помислих, че съм я спипала. Хванах я отзад в хватка. Тя даваше всичко от себе си, за да се освободи. Изведнъж се отпусна, като направо увисна, след което се стегна, пак се отпусна и пак се стегна. Това беше много объркващо и изгубих способността да предвиждам ходовете ѝ и да реагирам. Докато преценявах ситуацията, Кърби вложи огромна сила в съпротивата си и успя да ме отблъсне. Спусна се към мен и ме просна през рамо. Приземих се тежко по гръб.
Приятелката ми се ухили, докато се опитвах да си поема въздух.
– Нервашка стъпка, бейби. Една стъпка нагоре, една стъпка надолу, нагоре, надолу и после точно когато са си помислили, че са усетили ритъма ти, правиш две стъпки, разбираш ли?
Колата отново потегля напред.
Решавам да направя своя ход, докато излизам от багажника, когато гърбът ми е обърнат към него. Трябва да действам, докато изглеждам най-уязвима и извадена от равновесие. Ще се престоря, че ми е трудно да изляза, сякаш ми се вие свят и ми е лошо. Ще опитам веднъж, ще се проваля, ще опитам втори път, пак ще се проваля и на третия път, вместо да се проваля, ще го сритам и ще избягам.
Поне се надявам.
Шумовете се променят. Малко по-дълбоки са, сякаш има ехо.
Гараж. Влезли сме в гараж.
Поемам си няколко големи глътки въздух, за да се успокоя, и си припявам една от фразите, която Барнаби използва по-късно в лекцията си. Тогава ми се струваше евтина и безвкусна, но сега ми е от полза.
Страхът служи на мен. Аз не служа на страха.
Двигателят угасва. Тишина. Вратата на колата се отваря и се разнасят приглушени стъпки върху твърда и гладка настилка.