Небето пак става синьо, когато затворът е далеч зад нас, но вали невидим дъжд, който ни хваща в капана, само нас, на един затворнически свят на сивота.
40
Намерихме търсеното – съобщава Джеймс.
Следобед е. Двамата с Алън почти не си говорихме по време на едночасовото пътуване до службата. Какво можехме да си кажем? Все пак толерирахме изнасилването на мъж заради яростта ни. Чувствахме се едновременно прави и омърсени.
– Това беше бързо – отвръщам аз.
– Не ни отне много време. Просто не бяха добре скрити. Само че никой нямаше да ги намери, ако не ги беше потърсил. Изглеждат безвредни и наистина щяха да са такива, ако не вършеха работата, за която са предназначени.
– Обясни ми по-добре за какво става въпрос.
– Намерихме две програми. И двете са инсталирани с root достъп на главните сървъри на интернет доставчика, за когото е работил Холистър. Едната програма представлява търсачка. Тя претърсва за комбинация от ключови думи в имейли, чат румове, логове от чатове и различни други неща. „Убий съпругата“, „развод и омраза“ и подобни. Програмата е доста добра.
– Звучи ми малко обща – констатирам аз. – Няма ли да намери хиляди резултати?
– Да, но изтънчеността ѝ се крие в това, че изважда само един ред от всеки „разговор“. Така е много по-лесно да се прегледат резултатите и да се прецени кое си струва да се провери и кое не. Погледни.
Джеймс ми подава принтиран лист. Всеки ред е съпътстван с дата, час, номер и на места от имейл адрес.
– Какво представлява този номер? IP адрес ли е?
– Да.
Преглеждам листа и осъзнавам, че колегата ми е прав. Много е лесно да се отдели зърното от плявата. Ключовите думи са удебелени.
Направих ѝ подарък диамантен пръстен и това едва не уби жена ми!, гласи откъсът от имейл, изпратен от bob4121.
– Добра работа, Боб – измърморвам аз.
Мразя съпругата си, започва друг. Тъкмо се развеждаме и така искам да пукне.
Връщам листа на Джеймс.
– Схванах идеята. За какво е другата програма?
– Другата програма е един вид масова пощенска кутия. Ако ѝ изпратиш имейл, тя ще го разпрати на двеста-триста различни имейл адреса.
– Това я прави на практика непроследима – отбелязва Алън.
– Първата програма си взаимодейства с втората. Тя събира необходимата информация и след това я изпраща на втората програма. Втората от своя страна изпраща тази информация до всеки имейл адрес в списъка си.
– Каква му е била ползата да прави това?
– Всъщност ползите са няколко. Тъй като програмите имат root достъп, те могат да влизат във всичко, което се намира на сървъра, на който са инсталирани. Това им позволява да функционират, без да бъдат забелязани. Могат да проникват в имейли, логове – всичко, за което имат парола.
– Нека позная: Холистър е осигурил програмите с необходимите пароли.
– Не е потвърдено, но предполагам, че е точно така. Инсталацията на подобна програма трябва да се направи от администратор или от някого с администраторска парола за сървъра.
– Вероятно Дали му е предложил отстъпка – казва Алън. – Когато е разбрал, че Холистър работи за интернет доставчик, вероятно му е казал „качи тези програми на сървърите и ще ти намаля с 50 бона парите, които трябва да ми платиш“.
– Звучи ми рисковано – отбелязвам аз. – Така не е ли оставил следа?
– Да и не – отвръща Джеймс и ми обяснява: – Програмите са много добре написани. Работят на заден план и въобще не затормозяват сървърите. Самите те не създават логове и Холистър е правел редовни почиствания на всяка връзка с програмите от сървърните логове. Всъщност точно така ги открихме. Холистър не е бил наоколо, за да изтрие последните. Но дори да са били открити, в случай че Холистър го блъсне кола или получи инфаркт, на никого е нямало да му направят впечатление. Щели са да бъдат пренебрегнати като интересни, но предимно безполезни подвизи на неизвестен хакер. Дори някой да си беше направил труда да ги проследи, щеше да удари на камък благодарение на стотиците имейли. Повечето от тях вероятно са латентни, а онези, които не са, може би са настроени да препращат към други адреси, които пък от своя страна да препращат към трети и така до безкрайност. – Джеймс поклаща глава в неохотно възхищение. – Брилянтно е. И в същото време е просто. Теб те държа четири седмици. Можеш ли да ни кажеш къде му е сградата или как изглежда?
– Не.
– Тук работи същият принцип. Разликата е, че Дъглас Холистър си е направил застраховка „Живот“.
Изпитвам огромно вълнение.
– Какво?
– Той е модифицирал програмата или е накарал някой друг да го направи вместо него. Има вграден IP логър. Ето как е работил: Дали е влизал от време на време директно в сървъра, за да може да променя някои неща, които програмата използва, като добавянето или изтриването на комбинации от ключови думи и имейл адреси. Холистър е направил така, че програмата да прави лог при всяко влизане.