Не всичко беше лъжа. Наистина си починах за ден-два. След това изпратих Бони при Алън и извиках Кърби, за да споделя на нея и на Томи всичко: какво знаех, какво подозирах и в какво не бях сигурна. В началото бяха скептично настроени, докато не им разкрих нещото, което видях. След него млъкнаха и слушаха внимателно.
Томи беше този, който се сети, че Дали е следил джипиес чипа в телефона ми. Така беше разбрал, че приближаваме сградата в Лос Анджелис. За пореден път доказа, че брилянтността му се крие в простотата. Знаеше, че техниците във ФБР ще проверят вещите ми за бръмбари, така че вместо да сложи такива, просто беше измислил как да проследи онова, което вече беше налично.
Томи използва познанията си и личните си контакти, за да приложи обратно инженерство на джипиеса. Това ни позволи да следим Дали. Разчитахме на него да не поема никакви рискове, и той не ни разочарова. Обявен за мъртъв или не, Дали не изключи тракера, за да е сигурен къде се намирам. Прагматизмът беше най-голямата му сила и трябва да призная, че му служи много добре... досега.
Дали беше зает. Прекара известно време в Невада и после в Орегон. Не беше никак трудно да определим местоположенията на сградите му там. Сега се намираше в Невада и се подготвяхме да го посетим. Да сложим край на всичко това.
Да го убием.
Копнея да го убия. Искам да гледам как животът се оттича от очите му. Смъртта му ще е като течаща по сухо и прежадняло гърло вода. Дали ще утоли жаждата? Не знам. Но поне ще му попреча да преследва хората, които обичам. Това трябва да е достатъчно.
– Ще дам телефона ти на Реймънд – казва Кърби. – Ще го носи в себе си, докато наблюдава Бони. Така ще изглежда, че си в Лос Анджелис.
– Добре. Готови ли сте?
– Аз да – отговаря Томи.
– Семейство, което убива заедно, остава заедно – изчуруликва Кърби и се разкикотва.
Двамата с Томи не се засмиваме.
* * *
Тръгваме следобеда, за да можем да стигнем до вечерта. Мракът е препоръчителен за онова, което сме на път да направим. Не говорим много, дори Кърби е доста мълчалива. Гледам как Калифорния се превръща в пустиня, и усещам промяната в температурата въпреки климатика. Нищото се превръща в премазващия Лас Вегас. Той е като Летящия холандец на градовете. Бог Мамон си е боднал пръста и е оставил една капка от кръвта му да падне в пясъка. От нея се е появил Лас Вегас.
Има две местоположения. Едното е склад, където държи жертвите от Невада. Другото е къща на име, което ме изненада, макар да потвърди подозренията ми за Дали. Обратното проследяване потвърждава, че той си е у дома.
Не си запазваме стаи в хотел. Без никакви следи, много ви благодаря. Освен това няма да имаме нужда от такива. Ако идваш да извършиш убийство, по-добре си свърши работата и си тръгвай с нощта. Това е урок от книгата за простотата на Дали.
Спираме обаче да похапнем в един ресторант в покрайнините, където се намира домът на извършителя. Поръчвам си чаша кафе и препечена филийка. Томи минава по-леко, спестява си филийката. Кърби от своя страна си избира Т-боун стек, две яйца на очи, хаш браунс, препечена филийка, портокалов сок и кафе.
– Какво? – пита тя, когато забелязва, че съм я зяпнала. – Момичето трябва да се храни. Кой знае кога ще ни се отвори отново възможност?
Сигурна съм, че е права. Определено има повече опит в това от мен. Стомахът ми обаче е последният бастион на съвестта ми, затова се придържам към кафето и препечената филийка.
Кърби приключва с вечерята и въздиша доволно.
– Добро беше. Е... готови ли сме да убием някого?
* * *
– Третата къща в тази редица е – казва Томи.
Паркирали сме на една улица в покрайнините. Скрити сме под нощната сянка на едно дърво. Къщите са от кирпич и камък с предни дворове от кактуси. Водата е кът във Вегас.
– Малко местенце – казва Кърби. – Добро прикритие. Няма да е много умно да размахва трудно спечелените си парици.
– Дали ще има камери – казвам аз, – но едва ли ще са много. Няма причина да се притесняваме, че ще ни види тук, а и ако обръща прекалено голямо внимание на сигурността, ще направи впечатление. Това е безопасна квартира, която вероятно използва само когато е в града. Основната резиденция ще е в Лос Анджелис.
– Как да действаме? – обръща се Томи към Кърби.
Тя се ухилва и му намига.
– Аз гласувам за директен подход. Ще отида да почукам на вратата. Едва ли Дали ще знае коя съм, нали?
– Няма гаранция за това.
Кърби свива рамене и потупва скрития под лекото ѝ яке пистолет.
– Ако не отвори, тогава просто ще си извадя патлака и ще се самопоканя.
– Кърби – предупреждавам я аз. – Не можем да си позволим да привличаме внимание върху себе си.