– Мери – беше започнал той с нежен глас, – ще го направим съвсем бавно. Няма за къде да бързаме, чу ли? Ако имаш нужда от почивка, просто ми казваш и спираме. Ще спираме колкото пъти е необходимо.
Някои хора биха предположили, че размерите на Алън му пречат по време на разпит на жертва на изнасилване, но той успява да обърне нещата в своя полза. Вместо да изглежда заплашително, се превръща в техен защитник. Тогава огромните му размери стават най-успокояващото нещо за жертвите.
– Добре – беше се съгласила Мери със слаб, но уверен глас. В крайна сметка тази жена се беше оказала костелив орех. Тя беше здраво разтърсена от стореното ѝ от Бил, но не се беше пречупила.
– Много е важно да сме изчерпателни, Мери – беше ѝ казал Алън. – Колкото по-подробно ми разказваш случилото се, толкова по-добре. За него ще е много лесно да се защитава от фактите от общ характер, разбираш ли?
– Да.
– Така че ако се сещаш за някакви негови тикове или фрази, които използва често, ако си е тананикал някоя песен или пък притежава отличителни физически характеристики като бенки или татуировки, каквото и да е, ще ни е от голяма полза. Наясно съм, че тези спомени не са приятни за теб, но също така знам, че искаш да го затворим, така че ще те притисна за повече подробности.
– Не искам да бъде затворен – беше отвърнала тя.
Алън се беше сепнал.
– Така ли?
– Не – беше заявила с много по-твърд и силен глас отпреди малко свидетелката. – Искам да умре.
Колегата ми веднага се беше възползвал от този шанс. Можех да си го представя как стои с лишено от изненада или други емоции лице. Просто беше кимнал, за да покаже, че разбира. И наистина разбираше.
– Добре. Готова ли си?
– Какво ще кажеш за тази отличителна физическа характеристика? – беше го попитала тя, сякаш Алън не беше проговорил. – Имаше огромен хуй.
Този път усетих изненадата в продължителното мълчание на колегата си.
– Извинявай? – беше съумял да попита най-накрая той.
– Бил – беше продължила Мери със силен глас, който звучеше някак си далечен. Бях сигурна, че се беше отнесла назад в спомените си. – Той има най-големият хуй, който съм виждала. Сигурно беше дълъг двайсет и пет сантиметра и само Бог знае колко дебел. Много добре си спомням как стърчеше от дебелия му бял корем.
– Разбирам. – Алън отново беше яхнал вълната. – Значи има голям пенис. Нещо друго?
– Има белег от вътрешната част на дясното си бедро.
– Добре. Справяш се чудесно, Мери. Нещо друго?
Този път беше дошъл нейният ред да замълчи. Нещо в тази пауза ме накара да смятам, че ще изрече нещо ужасно.
– Има татуировка в долната част на корема. Вдигаше тази сланинеста чанта, когато ме караше... да го задоволявам с уста. „Виж“, казваше ми и аз поглеждах. Имаше две букви.
– Кои?
– Р и В.
– Каза ли ти какво означават?
– Да. „Робовладелец“.
Имаше още, много повече. Разпитът продължаваше часове наред. Алън я беше съпроводил през всеки жесток момент, защото искаше да разбере всяка отвратителна подробност с добре познатата му нежна настоятелност. На моменти Мери плачеше, но през повечето време гласът ѝ беше силен.
Обвинението накара съдебните заседатели да изслушат всяка минута от показанията ѝ и това свърши работа, заедно с изобличаващия медицински преглед и други улики.
Та номер три на онази снимка беше коремът, който се подаваше под ризата. Не можех да спра да си го представям как е надвиснал, запотен и заплашителен, над нея, с неговата татуировка от две букви, която само жертвите му биха разбрали. И усмивката му, тази неотменна, фалшива усмивка.
Ръцете му бяха скръстени на корема му, когато влязох в стаята за разпити. Усмивката му също беше там. Само очите му го бяха предали. Те заскитаха по белезите на лицето ми като прегладнял човек, пред който е сложена дебела и сочна пържола. Той не беше с белезници и бяхме сами. Не се страхувах от него, не и тук. Бил щеше да си умре от кеф, ако можеше да запише писъците ми, но обстановката и усамотението бяха всичко за него и това място не беше подходящо.
Оставих диктофона на масата.
– Господин Кийтс, както се разбрахме, ще запиша разговора ни.
– Разбира се – отвърна той.
Минахме през обичайния набор от въпроси и през цялото време Бил ми сътрудничеше. Майка му била тази, която ги тормозела. Тя насилвала сестра му физически, а него сексуално. Карала го да изнасилва сестра си. С времето това започнало да му харесва или поне той така смятал. Майка му имала тъмна коса и големи гърди, точно както жертвите му. Това беше едновременно предвидимо и жалко и си спомням, че се почувствах малко изморена, но внимавах да не го показвам.