– Значи, ако те бяхме погнали – или ако някой друг го беше направил, щеше да убиеш „заместника“ си и да оставиш неоспорими доказателства, които да го свържат с престъпленията – видео записите и снимките от автомобилните катастрофи, които са прекалено необичайни и различни, за да са някакво съвпадение. Отпечатъците в чувалите щяха да послужат за потвърждение. Така ли е?
– В основи. Планът беше добър. Къде сбърках?
– Отвлече ме.
Мърси Лейн поклаща глава. Не самоуверено, а пренебрежително.
– Това е позиране, няма логика в него. Ти наистина не беше по-различна по отношение на риска от някоя от другите единици.
Единица. Пръстът ми потреперва върху предпазителя на пистолета при споменаването на тази дума.
– Добре. Нека просто кажем, че съм по-наблюдателна от повечето хора. Забелязах нещо необичайно и след това ти направи огромната грешка да ме пуснеш.
– Какво видя?
Усещам напрежение в гласа ѝ, във въпроса ѝ. Той не е породен от чисто любопитство. Тя иска да разбере къде е сгрешила. Къде прагматизмът ѝ е спрял да ѝ служи.
– Нещо. Видях нещо. – Усмихвам ѝ се с жестока усмивка, която е по-лоша и от онази, с която дарих Дъглас Холистър.
Мърси се намръщва.
– Няма да ми кажеш.
– Не.
– Детинско от твоя страна.
– Но приятно.
– Е? Какъв е планът? Арестувана ли съм?
– Опасявам се, че не.
Лицето ѝ се прояснява.
– Ах, разбирам. Ще ме убиеш. – Мърси Лейн кима одобрително. – Умно. Практично.
– Как накара Ерик Келерман сам да дръпне спусъка и да се самоубие? – питам аз.
– Отвлякох Ерик и една млада жена преди почти девет години. Убедих го, че младата жена е негова незаконна дъщеря. Ерик беше сирак, така че тази информация оказа сериозно влияние върху него. Измъчвах двама им години наред, за да му покажа на какво съм способна. Преди няколко години му казах, че ще преместя дъщеря му в друга сграда. Дадох му избор: да дръпне спусъка, когато настъпи моментът, и аз ще я освободя, или ако не го направи, ще я държа в мрака, докато остарее и побелее. – Тя свива рамене. – Той направи своя избор по план.
– А ти? Пусна ли я?
– Разбира се, че не. Убих я преди около две години.
– Защо?
Мърси изглежда объркана. Явно смята въпроса за глупав.
– Ерик вече беше подготвен подобаващо. Имах повече от сто часа записано видео, в случай че поискаше доказателство, че дъщеря му още е жива. Жената използваше място, вода, храна и електричество. Нямах повече нужда от нея.
Усещам Томи да се размърдва до мен. Той е също толкова потресен от този отговор, колкото и аз.
– Защо, Дали? Защо го направи?
Мърси, Дали, използвам и двете имена. Тя е както и двете, така и никое.
– Заради парите, номер 35, за какво друго? Баща ми имаше дъщеря, но ме отгледа като син. Той ме научи на три основни урока. Радостта е онова, което идва след оцеляването. За оцеляването са необходими пари. Няма такова нещо като душата, съществува само месо. Баща ми не само ми каза тези неща, но и ми ги доказа. – Мърси млъква за миг. – Той ми отне женското месо и ме превърна в мъж.
Намръщвам се и поглеждам красивото ѝ лице.
– Приличаш ми на много красива жена.
– Това е моето прикритие, номер 35. Маската, която нося във външния свят. Искаш ли да видиш истинската ми същност?
– Да.
Погледът ѝ става сериозен. Лицето ѝ се променя едва доловимо, сега е по-брутално. Раменете ѝ увисват и се появява слаба заплашителна аура.
– Давай – казва Мърси, като говори на Кърби, но гледа мен. Гласът ѝ се е променил, по-басов е, по-мъжествен, това е гласът, който чух пред багажника на колата. – Давай, пипни гърдите ми.
– Моля? – учудва се Кърби.
– Опипай гърдите ми.
Приятелката ми повдига въпросително вежда към мен.
– Направи го – приканвам я аз.
– Щом настояваш. – Кърби намига. – Предпочитам мъже, но никога не съм отказвала и на дами. – Тя се протяга непоколебимо и стиска дясната гърда на Дали. Намръщва се. – Нещо не е наред. – Бърка под ризата. Ръката ѝ опипва вътрешността ѝ. На лицето ѝ се появява отвращение. Изважда ръката си и в нея държи нещо гумено и с размерите на гърда. – Силикон. Нищо повече.
– Виждате ли? – изграква Мърси Лейн. – Само месо, което може да бъде оформяно. Татко ми отряза гърдите, когато спряха да растат. Каза, че ме правят слаба, че е прекалено трудно за една жена да оцелее в този свят. – Тя се усмихва. – Направи ме силна.
Опитвам се да намеря дори капка съжаление в себе си, но пред очите ми постоянно изниква Лио. Желанието ми да дръпна спусъка, се е трансформирало в умора. Раненият ми пръст пулсира от болка.