Не прави това, майко. Не искам да се родя в смърт.
Не знам на кого принадлежи този глас. На Алекса? На бебето? Моят ли е?
Пръстът ми се стяга около спусъка и усещам съпротивата му, която е едновременно прекалено голяма и прекалено малка, това е моят поход към разрушението, от който няма връщане назад веднъж направи ли се последната крачка.
– Какво чакаш? – пита Мърси.
Една фраза се върти в главата ми. Звучи ми като крясъка на чайка, чието ехо се носи на вятъра.
Фарът! Навлезеш ли прекалено навътре във водата, светлината ще изгасне завинаги!
Пръстът ми отново се отпуска на спусъка и го придърпва към мен.
Много искам да те убия. Искам да те гледам в очите, да дръпна спусъка, да ти отворя дупка в главата и да наблюдавам как животът се оттича през нея. Искам да знам, че си умряла заради мен, заради стореното на Лио, защото никой не може да нарани така семейството ми и да остане жив.
Свалям пистолета. По бузите ми текат малки вадички пот и танцуват около белезите от едната страна на лицето ми. Имам чувството, че съм бягала два километра, след което съм изиграла десет рунда бокс.
Искам да те убия, но не мога.
– Арестувана си, Мърси. – Гласът ми трепери.
Тя поклаща глава, съжалява ме.
– Слаба си.
Томи не казва нищо. Хваща ме за рамото и го стиска нежно. Той е с мен.
– Ама че развръзка – измърморва Кърби.
В гласа ѝ има нещо, което ми подсказва, че някъде надълбоко в себе си изпитва облекчение, че не направих онова, което тя щеше да стори с лекота.
Измъквам се от мрачните дълбини и се сривам на брега, докато фарът свети и сирената му вие.
42
Заместник-директорът Джоунс седи в дневната и ме гледа. Обадих му се и той дойде. Мърси Лейн е завързана и мълчалива. Томи е напрегнат. Кърби е отегчена.
– Сър? – започвам аз.
Не мога да разчета погледа му. Изглежда изтощен, гневен, бесен и тъжен. Не е объркан. Имам чувството, че е знаел, че ще изпадне в такова положение. Не е изненадан, но определено се е надявал да избегне това.
– Смятам да направя нещо – казва най-накрая той. – Само този път. – Поглежда Дали/Мърси, която изглежда напълно спокойна във всичките си превъплъщения. – Защото ти отряза пръста и косата. Но най-вече защото не си дръпнала спусъка, което означава за мен, че все още си човек.
Преглъщам и кимам. Трудно ми е да говоря. Гърлото ми изведнъж се запушва от непролетите сълзи. Желанието ми да убивам, е заменено от тъга. Пръстът и косата ми, изрече на глас той, но тези неща просто се открояват от останалите, които са неизречени.
– Това е то, Смоуки – продължава заместник-директорът. – Това ще получиш в замяна на изгубеното. Но само този път. Само този път. Разбираш ли ме?
Очите ми му отговарят, че разбирам.
– Добре – казва той. – Ето какво ще се случи.
* * *
Лъжата е проста, каквито са най-добрите лъжи. Отишла съм при заместник-директора Джоунс с подозрения относно самоличността на Дали. Той ми е дал разрешение да се поразровя сама. Всичко останало просто е повлякло крак. Обратното проследяване. Пътуването до Вегас. Конфронтацията, породена от подозренията.
Мърси Лейн ще бъде арестувана и отведена от заместник-директора обратно в Лос Анджелис със самолет. Кърби ще се изпари, все едно никога не е била тук. Двамата с Томи ще се приберем у дома с колата, а Джоунс ще повика Кали и останалите да съберат улики.
Историята ни не е особено добра, пълна е с пропуски, които лесно могат да бъдат забелязани, но ще свърши работа. Ние знаем как да нарушаваме закона. Това е нещо, което правим тихомълком, с малцина свидетели, и то все с хора, на които имаме доверие.
– От този момент насетне твоето участие трябва да бъде минимално – казва ми заместник-директорът. – Аз ще се оправя с всичко останало.
– Благодаря ви, сър.
Той въздиша. Яростта му я няма, останала е само тъгата. Да гледам тъгата му, е като да гледам как се сипе дъжд над планина. Това е самотна гледка. След известно време изгонва тъгата, затваря се в себе си и дъждът спира. Остава само планината, която е ерозирала от подобни моменти.
Мърси Лейн прочиства гърлото си, за да привлече вниманието ни.
– Хайде да се спазарим.
Джоунс ѝ се намръщва.
– Какво, по дяволите, можеш да изтъргуваш с нас?
– Претеглих всички променливи и не ми оставихте никакви варианти. Ще намерите улики за джипиес тракера ми тук, както и други неща. Мога да се опитам да пробутам история за отвличане и опит за убийство от страна на ФБР, но никой няма да ми повярва. Единственото, което евентуално мога да променя, е удобството ми в затвора и дали ще живея, или ще умра.