Притискам се в съпруга си и търся спокойствието, което той може да ми осигури.
43
Как се казваше баща ти?
– Томас Ричард Лейн. Ефрейтор Томас Ричард Лейн.
Ето ни отново тук, мисля си аз. Обратно в центъра на кръга.
Седнала съм срещу Мърси Лейн в студена, бетонна стая за разпити. Сами сме. Стените попиват всички звуци и от това цялата настръхвам, защото си спомням за мрака и поляната зад очите ми.
Но успявам да скрия неудобството си.
– Баща ти е бил в армията?
– Бил се е в Корея. – Мърси млъква и обмисля нещо. – Беше направен точно за това.
– За какво?
– За оцеляване.
Потърсих Мърси с предложение за стандартен разпит като онези, които бях правила десетина-дванайсет пъти за Отдела за анализ на поведението. Тя прие. Може би от скука или защото в крайна сметка не беше по-различна от останалите от тях, не знам.
Това е възможност да разбера по-добре тази жена, която едва не ме превърна в убийца. Също така е шанс да получа отговорите на някои въпроси. Някои неща още не се връзват. Те ме глождят нощем и нарушават съня ми.
– Защо оцеляването е било толкова важно за него?
– Защото оцеляването е единственото важно нещо. Всичко останало е бонус, а не необходимост.
Мърси става нетърпелива от въпроса ми, дори малко враждебна. Реакцията ѝ ме кара да сменя тактиката.
– Добре – отговарям любезно аз. – Явно баща ти е разбирал много добре тази истина. Благодарение на какво според теб е бил способен да я прозре толкова ясно?
Тя се отпуска, защото не само ѝ казах, че баща ѝ е бил прав, но и че е бил визионер. Това е комфортна територия за нея. Няма значение, че е отрязал гърдите ѝ и е пречупил духа ѝ. Мърси Лейн е инвалид, който смята, че може да бяга.
– Причините са различни. Знам, че е израснал в голяма бедност. Майка му била проститутка, а баща му пияница, който го насилвал. Имал по-малка сестра и по-малък брат. Майка им починала, когато били още малки, и тогава баща им ги накарал да проституират, за да има пари за пиячка. Всичко това му помогнало да разбере същността на живота. Той ми предаде това знание на мен.
Историята е ужасна, но не ми повлиява по никакъв начин. Чувала съм да се случват много по-лоши неща на добри мъже и жени, които не са се превърнали в насилници на деца или серийни убийци.
– Сигурно му е било много трудно – продължавам да дълбая аз.
Мърси свива рамене.
– Такъв е животът. Яж или ще бъдеш изяден.
– Как са преживели всичко това?
– Двама от тях не са. Сестрата се самоубила. Братът бил убит от клиент.
– А баща ти?
В погледа ѝ се появява гордост.
– След като брат му умрял, си казал, че му стига толкова. Убил баща си и го заровил в гората при останалите. След това се записал в армията.
– Защо, мислиш, е избрал този път? На военен имам предвид.
– От прагматизъм. Армията е щяла да му осигури покрив над главата, храна и да го научи как да убива умело. А и по онова време се водела Корейската война.
– Това основен фактор ли е?
Мърси кима.
– Баща ми казваше, че войната е кърваво изпитание. Влизаш в нея човек. Излизаш със смърт във вените си. Ставаш по-силен. Той вече бил осъзнал необходимостта да си силен.
– Ставаш по-силен, защото изгубваш човечността си ли?
Тя ме поглежда в очите и аз поглеждам зад нейните. Опитвам се да видя през празнотата, но няма нищо за гледане.
– Запозната ли си с будизма? – Въпросът на Мърси е странен и неочакван.
– Не особено.
– В основите си будизмът се базира на идеята, че духът е единственото нещо, което е истинско. Всичко останало, което виждаме или чувстваме – тя удря гърдите си с ръце и посочва тихите бетонни стени, които ни заобикалят, – и всички материални неща са просто илюзия. Мара. Според будизма, докато човек вярва, че Мара е истината, а не душата, той е хванат в капан. Обречен е на кръговрата на прераждането – на живота и смъртта, който наричат Самсара. На превъплъщението.
Не казвам нищо, защото съм изумена от тази история за душата, изречена от устата на едно чудовище.
– Буда е разбрал нещата на обратно – продължава Мърси. – Не разбираш ли? Не Мара е илюзията, а душата. – Тя удря с длан по масата. – Тази маса е истинска. Болката, която изпитвам, когато я ударя прекалено силно, е истинска. Душата? – Поклаща глава. – Тя е просто мечта. Будизъм, християнство, всички само те приспиват. – Навежда се напред, развълнувана е и намръщена. – Войната те събужда.
Гледам я безмълвна. Не мога да повярвам. Тя търси нещо невидимо за мен.