Освен твоето, мисля си аз. Но предполагам, че това се отнася за всички нас.
– Следващ въпрос: защо точно този бизнес план? Каза, че мотивацията ти са били парите. Да държиш в плен някого за седем години, след които да си получиш възнаграждението, ми се струва много дълго време.
Тя поклаща нетърпеливо глава веднъж.
– Постоянно повтаряш това. Мотивацията не бяха парите, а оцеляването. Парите просто се оказаха от изключителна важност за оцеляването в това общество по това време.
– Извинявам се. Но защо този план?
Мърси мълчи почти цяла минута, преди да отговори:
– Проучих в детайли темата за забогатяването много отдавна. Освен ако не си голям късметлия и не спечелиш лотарията, не наследиш пари или нямаш специален талант като актьор или музикант, е много трудно да го постигнеш. Най-лесният начин е да вземеш от онези, които имат.
Лицето ѝ почти се оживява, докато говори. Това е тема, която я вълнува на определено равнище.
– Помисли си. В същността си търговията е проста. Въпросът е да намериш някого с пари и да му ги вземеш. В традиционния, лишен от престъпления свят това се превежда като пазарене и тъй като не се прилага сила, резултатът винаги е несигурен. Вероятно той ще хареса колата, която продаваш, но не и съпругата му. Вероятно пазарът на акции ще се срине неочаквано и което е по-лошо – ще е отвъд твоя контрол. – Мърси поклаща глава и отрича идеята да се превърне в жертва на тези сценарии. – Както вече ти казах преди, няма как да контролираш всеки фактор в живота. Ключът към оцеляването е да контролираш онези, които можеш, и престъпните начинания влизат в тази парадигма. Набелязваш човек с пари и му ги вземаш. Това е най-контролираният начин, най-лесният начин да забогатееш.
Прекъсвам я.
– Защо богатството е толкова важно? Ако оцеляването е в основата на всичко, както сама каза, тогава за какво са ти толкова много пари? Не е ли достатъчно да имаш само за храна и за плащането на сметките?
– Фактори, контрол. По-добре да имаш много пари и да не се нуждаеш от тях. Изобилието се справя по-добре с вероятностите. То увеличава способността за оцеляване, в случай че възникнат обстоятелства, които не можеш да предвидиш.
Мърси отговаря на въпроса ми, но отговорът ѝ е някак си празен. Въпреки всичко, което чух досега, все още не мога да я почувствам. Интимността, която обикновено достигам, чувството, че се превръщам почти в тях, го няма. Когато се опитам да я разбера, все едно надничам в бездна. Все едно се опитвам да се свържа с нищото.
– Продължавай.
– Проучих всички най-директни методи. Кражба. Банков обир. Продажба на наркотици и жени. Всички те имат своите плюсове и минуси, но един факт се откроява от другите: повечето престъпници свършват в затвора. Почти неизбежно е. Вместо да се захвана с някакво престъпно начинание и да започна да планирам как да не ме заловят, реших да разгледам факторите, които водят до този резултат, и да започна от тях.
Прекарах много време – продължава Мърси – в правене на списък на причините, поради които престъпниците влизат в затвора. Имаше две, които постоянно се повтаряха. Едната от тях отговаря частично на въпроса ти за чакането. Също така е отговор, макар да не си ме питала, на въпроса защо винаги съм планирала пенсионирането си.
Сега вече навлязохме в сериозни теми. Това е важно. Усещам го.
– Какви бяха те?
Мърси ме преценява известно време, сякаш се опитва да вземе решение дали да сподели тези прозрения.
– Първата се превърна в един вид аксиома. Дори я написах по такъв начин. Голяма или малка неспособност да се дефинират и контролират факторите на средата, в която е извършено престъплението.
Мой ред е да се намръщя.
– Съжалявам, не те разбирам.
– Да използваме за пример крадеца, който влиза в къщите на хората. Всеки път, в който излиза, за да извърши своето престъпление, той навлиза в средата на някого другиго. Тя не е негова. Не му принадлежи. Колкото и да планира, нещо може да се промени в деня, преди да влезе в дадената къща. Вероятно семейството е купило куче същата сутрин или съпругът най-накрая е склонил пред съпругата си и е сключил договор с охранителна компания.
– Когато си отвличала тези хора, си навлизала в среда, която не е твоя – отбелязвам аз.
– Така е. Но нали помниш какво ти казах: не можеш да контролираш всеки фактор, просто контролираш колкото можеш повече. Ако погледнеш бизнеса ми, само два пъти ми се е налагало да напускам средата, която контролирам: когато отвличах жените или в редките случаи, в които наказвах съпрузите, които отказваха да платят. Всичко друго беше правено както, където и когато аз исках, в средата, която аз бях създала. От всички променливи в една непозната среда най-непредвидимата е човешкият фактор. Колкото повече хора има, толкова по-малък контрол ще имаш, независимо колко много планираш. В моя бизнес модел човешкият фактор е много, много ограничен. Аз, съпрузите, съпругите. Това е. Контрол на средата.