– Вълнувал си се да правиш секс с майка си, но също така си се срамувал много от този факт. Съпругата ти ти е напомняла за сестра ти. Вероятно затова си се оженил за нея и може би никога не сте спали. Жертвите са ти напомняли за майка ти и заради това си ги убил. – Млъкнах за момент и последното нещо си дойде на мястото като парче от пъзел. – Преяждаш, защото се отвращаваш от себе си и се чувстваш спокойно само когато видиш нещо отвратително в огледалото.
Последното изречение го засегна най-много. Пролича си, че е така. За момент се сви, но само за момент. Стисна ръце в юмруци. След малко ги отпусна на корема си и добродушната му усмивка отново си проправи път на лицето му, но не беше същата.
– Сбогом, господин Кийтс – казах му аз. Той не изрече нищо повече.
Сега се намирам в болницата и гледам тази непозната жена. Не познавам нея, но познавам мъжа, който ѝ е причинил това. Виждала съм неговия вид безброй пъти. Познавам очите му, без да съм виждала лицето.
И това ме тревожи.
Тревожи ме, че имам много по-добра представа кой е той, отколкото коя е тя.
* * *
– Ама че хубава каша – казва Кали.
Сам говори по мобилния си само на няколко метра от нас.
– Да не сменя билетите за самолета? – питам я аз и кимам към него.
Кали прави физиономия.
– Говори по работа, сладкишче. Само Бог знае как ще приключи този разговор.
Колежката ми нарича всички „сладкишче“ и много често това не им се харесва. Сам затваря мобилния си и идва при нас. Изключително сериозен е.
– Говорих с Хикман – казва той на Кали. – Възникнала е ситуация.
– Смятах, че Хикман ръководи парада – възпротивява се тя. – Какво щеше да направи с тази „ситуация“, ако бяхме в Бора Бора?
– Е, още не сме там, скъпа. Все пак аз му се обадих, а не той на мен. – Сам се оглежда наоколо и погледът му се спира на Алън, Джеймс, Томи и мен. – Да не би да ми казваш, че изгаряш от желание да се качим на следващия самолет?
Кали се нацупва и това предизвиква завъртане на очите от страна на Джеймс, който следи разговора.
– Нямах това предвид, Самюъл.
Той хваща ръцете ѝ и ги целува.
– Имаме ситуация със заложници, Калпурния. Тъкмо ще имам работа, докато не оправите нещата тук.
Кали търси погледа му.
– Ами ако не ги оправим? Ако се окаже, че трябва да отложим изцяло медения си месец?
Той се усмихва.
– Знаехме, че се женим за работата на другия, нали? Такива сме си.
Кали стиска устни.
– Добре. Върви да си играеш на оръжия с приятелчетата си, но гледай да не те застрелят. А и тази вечер очаквам изпълнение на ниво „меден месец“, независимо от обстоятелствата.
– Това никога не е било проблем – изръмжава Сам.
– Добре тогава, съпруже. Изчезвай.
Той я целува силно по устните.
– Довиждане, съпруго. – Тръгва по коридора.
Кали се шамаросва няколко пъти през лицето, сякаш се опитва да се вземе в ръце.
– Господи! Този мъж знае как да запали огъня в мен.
– Охлади страстите, Езавел2 – нареждам ѝ с усмивка на лице.
Джеймс въздиша шумно и престорено. Обръщам се към него с питащо изражение на лицето.
– Искаш ли да добавиш нещо?
– Какво търсим тук? Само защото някаква жена се появи на сватбата на Кали и се разпищя, не я прави наша отговорност.
– Състраданието ти е на ниво, както винаги – казва Алън.
Джеймс не му обръща внимание.
– Работата ни не е да се заемаме с който случай ни хареса.
– Това не е случаен случай – възпротивявам се аз.
Джеймс се намръщва.
– Какво имаш предвид?
Изваждам бележката от джоба си и им я показвам. Споделям им и за съобщението по телефона.
– Чудесно – измърморва Алън и ми връща бележката. – „Спазвай правилата.“ Поредният хахо, който обича да играе игрички.
– Замисли се, Джеймс. Тя беше захвърлена по време на сватба, на която присъстваха много ФБР агенти и други служители на реда. Наистина ли си мислиш, че е било съвпадение? Тя е съобщение.
Той свива рамене.
– Дори така да е. Не се мобилизираме при всяко заплашително писмо, което получаваме.
– Тя не е писмо, сладкишче – намесва се Кали. – Тя е личност.
Джеймс маха пренебрежително с ръка.
– Различна форма, същото намерение. Прав съм.
– Според мен това е пряка заплаха срещу нас, а и имаме очевидно отвличане – заявявам аз. – Така че случаят е изцяло в нашата градинка и смятам да поискам разрешение да се заемем с него.
– Семантика.
Усмихвам се.
– Ах, но аз съм шефката, което не е просто семантика, Джеймс. Ако сметна, че трябва да поискам случая, ще го направя.
На лицето му се появява кисело изражение, все едно е сдъвкал лимон, и заплашва скоро да не се махне оттам.