– Кой ще е решаващият фактор, който ще те накара да вземеш това решение? – пита той.
– Онова, което ще ни каже тя. – Вече говоря напълно сериозно, оставила закачките настрани. – Замисли се, Джеймс. Виждали сме това и преди. Комбинирай го с бележката и се запитай какви са шансовете тя да му е първата? Или дори да е първата му, дали ще му е последната?
Киселото му изражение преминава в замислено. Накарала съм го да си размърда мозъка.
– Добре – измърморва той и се отдалечава от нас.
– Джеймс е нашият здрав разум по свой собствен начин – казва Кали и го поглежда.
– В какъв смисъл? – питам аз.
– Не му пука за нищо и за никого. И е упорит като вятъра.
– Права си.
Томи се приближава до нас.
– Съжалявам, че ви прекъсвам, но смятам да отида да взема Бони. Това не е моето шоу.
– У дома ли ще я заведеш?
– И ще я нахраня – отговаря той и се усмихва.
Хващам го за яката на смокинга и го придърпвам към себе си. Целувам го по устните.
– Това ще е чудесно.
– Добре, решено е тогава. – Томи се измъква от хватката ми и се навежда, за да дари Кали с неочаквана целувка в бузата.
– Това пък за какво беше? – пита тя, видимо изненадана.
– Поздравления – отвръща той. – Исках да съм първият, който ще ти го каже. И недей да забравяш.
– Какво да не забравям?
Томи посочва с палец болничната стая, в която работят над нашата Джейн Доу.
– Не това трябва да запомниш от сватбения си ден.
Той се усмихва и ни оставя. Изпращам го с поглед, който е изпълнен с копнеж, защото съм малко възбудена. Мъжката галантност ми се отразява по този начин.
– Приятен тип – казва Кали.
– Да, такъв е.
Знам, че ще отиде да вземе Бони, ще я отведе у дома и ще ѝ сготви нещо вкусно. Вероятно ще гледат телевизия или ще играят на някоя настолна игра. Може пък да решат да почетат, за да се насладят на близостта си.
Бях забравила какво е да имаш партньор в живота. Томи е истинска подкрепа за мен от самото начало, но сега виждам нещата от различен ъгъл. Животът е инерция. Рутината на дните ни повлича след себе си, противно на волята ни. Алармата на часовника ни събужда, а детето има нужда от храна и дрехи. Ние трябва да изпием достатъчно кафе, за да сме свежи и нащрек, а и трябва да изглеждаме представително (особено ако става въпрос за жена), като през цялото време поглеждаме часовника на стената или на ръката ни. Ако всичко върви перфектно, успяваме да свършим задълженията си и дори ни остава свободно време.
Но през някои сутрини детето е пипнало шарка, кучето е повърнало на килима или гумата на колата е омекнала. Понякога ние (или той) сме забравили да купим кафе, така че сме принудени да вършим всичко това без кофеин, да си купим ужасно кафе по пътя и да го разлеем върху новата си пола, докато караме прекалено бързо, защото сме кисели, невнимателни и закъсняваме. Денят започва зле, шефът ни е в лошо настроение и компютърът ни се разваля.
Това е голяма част от живота ни. Рутина. Тя е скучна и от време на време се разнообразява с моменти на радост и болка, които служат за маркери по пътя. Това е предизвикателство. Но когато имаш правилния партньор до себе си, както аз имах Мат, си създаваш ритъм, начин да балансираш слабостите на двамата, така че дори в подобни катастрофални моменти да оцелееш. Може би той поема куршума, закъснява за работа и бива скастрен от шефа си, за да можеш ти да си свежа, будна и добре заредена с кофеин. Следващия път обаче е твой ред. Продължаваш да поемаш ударите, но разделяш болката и в края на деня се оттегляте заедно в своята лисича дупка, която наричате дом.
Предполагам, че отново имам такъв.
Лекарят се появява и ме изважда от мислите ми. Изглежда уморен, но се намръщва, когато вижда двете ни с Кали. Явно едва сега има възможност да ни огледа внимателно.
– От сватба ли идвате?
– Да – отвръща колежката ми и му се усмихва. – За щастие, първо си казахме „да“-тата. Как изглеждам, сладкишче?
– Красива сте – отвръща лекарят, който просто е искрен заради изтощението си. – Приятелката ви там вътре е в лошо състояние. Много е дехидратирана и вероятно това е причината за делириума ѝ. Има дебели и еднотипни белези по китките и глезените си. Не съм експерт, но както казахте – той кима с глава към мен, – очевидно е била окована доста дълго време.
– Колко? – питам аз. – Можете ли да прецените от белезите?
– Предположението ми няма да е особено точно. Хората се лекуват с различна бързина. Основното правило е, че червенината на един нов белег избледнява между седем месеца и година. Това е само приблизително, но предвид цвета и дебелината на белезите ѝ, мисля, че става въпрос за години.