И аз така смятах, но е ужасно да го чуя от устата на друг. По-истинско е.
– Продължавайте – приканвам аз.
– Очевидно е с поднормено тегло, но не е гладувала. Има следи от бичуване по гърба ѝ и на други места. Също така забелязах няколко белега, които приличат на изгаряния от електричество.
– Значи е била измъчвана. – Намесва се Алън, който не задава въпрос, а констатира.
– Така мисля – отговаря лекарят. – А сега, що се отнася до въпроса за сексуалното насилие, направих предварителен преглед, но не намерих следи от такова. Няма наскорошни или стари следи от разкъсване на вагиналните стени или ануса. Няма следи от хапане. Мога да кажа обаче, че е раждала.
Изненадвам се от тази информация.
– Какво? Как разбрахте?
– Има белег от цезарово сечение. Както и стрии. Не са нови.
– Чудесно – измърморвам аз. – Къде е детето ѝ?
– Нещо друго? – пита Кали.
Лекарят се поколебава.
– Прекалено е бяла – отговаря най-накрая той.
Алън повдига вежда, но не казва нищо.
– Моля? – учудвам се аз.
– Кожата на някои хора е прекалено бяла по рождение, но цветът на тази жена е неестествен. Почти сив е. Не намирам следи от анемия, но клепачите ѝ са бели и като се вземат под внимание белезите ѝ, смятам, че не е излагана на слънчева светлина от много дълго време.
– Господи! – измърморва Алън.
– Взех ѝ кръв, за да я изследвам за недостиг на витамин D, както и за всичко останало. Само това мога да кажа засега.
– Благодаря ви – отвръщам аз и макар благодарностите ми да звучат глупаво и не на място, нямам какво друго да кажа.
– Липсата на сексуално насилие е много, много странна – констатира Джеймс. Не бях забелязала, че се е приближил до нас. – Дългосрочното задържане в плен и мъченията върху жени поради различни от политически причини почти винаги е със сексуални мотиви.
Прав е. Нашият човек е следил тази жена, научил е навиците ѝ. Наблюдавал я е, преследвал я е и след това я е отвлякъл. Оковал е китките и глезените ѝ, бил я е достатъчно силно с камшик по гърба, за да остави такива белези по нея. И накрая не я е изнасилил?
– Разбира се, възможно е да го е направил ненасилствено – размишлява на глас Джеймс. – Може би я е упоявал. Или пък я е принуждавал да му се отдаде. Да се преструва, че има желание да го направи.
– Така е. Макар че това не се връзва с мъченията. Другият въпрос е защо я е пуснал? Защо я изхвърли при нас? Някой тук продължава ли да смята, че това е съвпадение?
– Едва ли – отвръща Джеймс.
– Съгласен съм с последното – обажда се за първи път Бари. Той е детектив първи ранг в лосанджелиската полиция. Също така е приятел и беше поканен на сватбата на Кали. Бари последва линейката до болницата, както всички останали. – Някой, който е достатъчно умен, за да я отвлече и държи в плен толкова дълго време, няма да направи грешката да я пусне в лапите на толкова много служители на реда без основателна причина. „Спазвайте правилата“? Той знае какво ще направим и иска да го направим.
Бари е много добро ченге с много добри инстинкти. Той е интересен мъж. В средата на четиресетте си години е, закръглен, без да е дебел, носи очила, плешив е и притежава едно от онези грозновати лица, които изглеждат много сладки на правилната светлина. Независимо от всичките си физически недостатъци, винаги излиза с красиви и по-млади жени. Привлича ги като магнит и на мен ми е известно защо: въпреки шегите и харизматичната си същност Бари притежава погледа на ловец.
Ние не си избираме сами случаите. ФБР има юрисдикция само в определени области – отвличания, банкови обири и престъпления, извършени на федерална територия, но в повечето случаи, особено при убийствата, трябва да бъдем поканени от местните. Те трябва да ни помолят за помощ. Бари е един от малкото, които не позволяват политиката да влияе на преценката им, когато трябва да се вземе най-доброто решение за даден случай. Ако смята, че ще помогнем за разрешаването му, ще ни повика. Работили сме заедно на няколко пъти и сме се справяли с много трудни случаи. В крайна сметка не ни пука кой ще обере овациите, това не е нашата игра.
В този момент през главата ми минават всички тези мисли, които ме карат да погледна Бари с подновен интерес. Той усеща това и повдига вежди.
– Какво?
– Знаеш какво? Вероятно ще поискам този случай. Не мисля, че ще имам проблеми с юрисдикцията, след като, изглежда, е отвличане, но ако се препъна, ще можеш ли да ми помогнеш?
Бари може да помогне с почти всичко, с което иска да помогне. Репутацията му го предшества. Той се чеше по главата и мисли.
– Това не е убийство, така че не е за мен.