– О, ще ги вземем с теб. Те ще сформират специалния екип. – Директорът кима към Рейчъл Хинсън. – Рейчъл свърши чудесна работа при разследването на причините за успеха ти. По нейно мнение настоящият ти екип е също толкова важен, колкото и ти.
– Права е – отговарям аз и поглеждам асистентката му с новооткрито уважение.
– Във функционално отношение ще отговаряш за цялата страна. Тъй като все още мрежата ни работи, ще бъдеш викана само за най-тежките случаи. Ако се случи най-лошото... – Директорът свива рамене.
– Ще работим върху убийствата в петдесет щата?
Мълчанието му е моят отговор.
– Какво имахте предвид с „честото споменаване на името ти в новините“?
– Две са причините за създаването на този екип. Първата – и основната – е прагматична. Ако разформироват полевите офиси, ще запазим правото си да работим на терен. Втората е да предразположим и да накараме всички да се съгласят, че съществуването на такъв екип е от изключителна важност за ФБР. Ще подчертаем историята и успехите ти. Ще направим същото с бъдещите ти успехи. Самосъхранението на екипа ще се превърне в основна цел на този пиар. Съществува и трета причина: надеждата да положим основите за по-нататъшно разширяване на мрежата. – Директорът се усмихва и за първи път ми изглежда изморен. Този път показва по-малко от зъбите си. – Все пак искрено се надявам да извадим късмет и да не ни се наложи да мислим за това.
– Но ако не извадим? Какво ще се случи със специалния екип?
– Ще му мислим тогава.
Облягам се на стола си и обмислям всичко. То е прекалено много, за да отговоря точно тук и сега, но самата идея... тя ме кара да погледна Ратбън с нови очи. Може би срещу мен не седи просто един хубав костюмар.
Прокарвам ръка през косата си.
– С колко време разполагам, преди да ви отговоря?
– От двайсет и четири до четиресет и осем часа. Най-много седемдесет и два.
Зяпвам насреща му.
– Но това е безумие. С цялото ми уважение, сър.
Той кима. Отново изглежда изморен. Или може би е подразнен.
– Права си. Но така стоят нещата.
– Защо? – позволявам си да го попитам аз.
– Защото всичко в този град отнема прекалено много време, агент Барет. Защото двамата с президента си имаме своите политически врагове и се нуждаем от колкото се може по-голяма преднина. И защото аз казвам така!
Директорът млъква; чувството му за хумор се е изпарило в небитието. Има моменти, в които човек може да предизвика шефа си, и такива, в които не бива.
– Ще ви уведомя, когато съм готова, сър.
7
Слизам с асансьора до офиса ни и намирам Джеймс, Алън и Кали там. Колежката ми си е съблякла булчинската рокля, но колегите ми все още са облечени в смокинги.
– Къде беше, сладкишче? – пита ме Кали.
– В офиса на заместник-директора Джоунс.
Явно изглеждам замислена.
– Тежко бреме, а? – пита Алън.
– Най-тежкото. Докъде стигнахме с нашата Джейн Доу? – Все още не съм готова да им споделя случилото се преди малко. Нуждая се от няколко минути, за да се възстановя от собствения си шок, преди да ги запозная.
– Свалих ѝ отпечатъци – отговаря Кали. – Ще сляза долу в лабораторията, където ще им направя дигитални снимки и ще ги вкарам в системата. Ще потърся съвпадение в следващия един час, след което ще се прибирам, ако няма проблем.
– Няма. Алън?
– Джейн Доу се събуди и трябваше да бъде упоена отново. Установен е недостиг на витамин D и калций, вероятно поради дългата липса на слънчева светлина и мляко. Лекарят каза, че има струпеи по ръцете, краката и главата си от чесане. Подобно поведение се наблюдава при зависимите от метамфетамин или психично болните. – Той повдига ъгълчетата на устата си в бегло подобие на усмивка. – Няма голяма разлика между двата типа. Някои от зъбите ѝ липсват, а останалите са разклатени, което не е нормално.
– Защо?
– Лекарят само предполага, тъй като не е зъболекар, но вероятно причината отново е недостигът на витамин D, защото е необходим за усвояването на калция в организма.
– Господи! – изумявам се аз, когато осмислям чутото.
– Да. – Алън поглежда бележника си. – Вече знаем за бичуването. Лекарят също така потвърди следите от електрически изгаряния. Похитителят ѝ я е зашеметявал, вероятно с автомобилен акумулатор или нещо подобно. Направил го е „майсторски“, както се изрази док.
Джеймс се намръщва.
– Какво означава това?
– Работил е върху области, където има струпвания на нервни окончания и които предизвикват психологическа травма. Никъде другаде и нищо прекалено сурово.
– Наказание – измърморвам аз.
Джеймс ме поглежда и абсорбира всичко чуто.