Момчето обмисли думите на баща си, те го затрудниха, и накрая успя да измисли само един въпрос.
– Защо?
Баща му се обърна към него със сериозен поглед.
– Основният ключ за оцеляването не е издръжливостта, синко, а скоростта. Трябва да мислиш, да действаш и да убиваш по-бързо от другите. Никога няма да намериш максималната си скорост, ако не намериш онези, които ти говорят. Не знам защо е така, но е така.
Защо не ми го каза още в самото начало?, помисли си Момчето, но не го изрече на глас.
– Намери онези, които ти говорят, синко, защото те ще те направят по-бърз. Но не попадай в капана на заблудата, че това доказва нещо. Това е х-фактор, като витамин, който работи, но нямаме представа защо. Четем поемите и слушаме музиката и те ни правят по-бързи, но не са доказателство за душата. – Бащата се извиси над Момчето като тъмна кула и хвърли върху него своята сянка и чернота. – Душата не съществува, синко. Всичко е просто месо. Никога не го забравяй.
– Да, сър.
И наистина не го забрави.
10
Събуждам се изтощена, но не и нещастна. Изцедена съм, но в същото време съм доволна от добре свършената работа.
Предполагам, че една част от мен е знаела. Позволила съм някои неща да минат покрай мен заради миналото ѝ, и това е било грешка. Знам, че съм на правилния път да я поправя.
Томи вече е станал. През повечето сутрини е така. Той е един от онези ужасни ранобудници, които стават в шест – или дори по-рано – и са напълно готови да се изправят пред новия ден. Томи обича да бяга рано сутрин, което си е истински кошмар за мен. Понякога се събуждам, докато си облича анцуга, и го гледам с половин око, което е замъглено от съня, но въпреки това може да оцени онова, което е пред него.
Ослушвам се и помирисвам въздуха. Чувам приглушени гласове от долу и подушвам апетитния аромат на пържен бекон. Това е достатъчна мотивация да стана от леглото. Томи приготвя страшна закуска.
Едва се завличам до душа и пускам гореща и студена вода. Това е моето блажено място. Преди шест години Мат ми направи сериозен ремонт в банята за рождения ден. Майсторът я опустоши и ми създаде това райско кътче с двоен душ с контролиране на температурата и сложи мрамор и стъкло навсякъде. Има дори седалка, на която мога да седна и да гледам как парата се издига, докато се събуждам, или да си избръсна краката. Обожавам сутрините тук и тази не е изключение.
Всяка глава на душа си има самостоятелно управление на струята. Настройвам двете на „пулс“ и това ми осигурява прекрасна лека струя. Изправям се и се олюлявам едва под водата с глуповата усмивка на лице.
Ако се преместим във Вирджиния, ще поискам като част от сделката да ми направят същата баня.
Главата ми започва да се прочиства. По принцип са ми необходими около трийсет минути, за да се осъзная напълно. Душът ме подготвя за деня, а кафето довършва работата.
Сапунисвам си косата и пускам едната от главите на „струя“ – тя ми осигурява силна и почти остра струя вода върху скалпа ми. Температурата е максимално гореща. Студените душове са за лудите.
Приключвам с известна неохота и се заемам да се облека. Черни панталони, бяла риза. Връщам се обратно в банята и си нанасям оскъден грим. Никога не съм си падала по мацането, а след като бях обезобразена – още по-малко. Връзвам си косата на конска опашка. Връщам се в стаята. Черно яке, ниски обувки. Раменен кобур. Отварям сейфа (трябва да сменя комбинацията тази вечер), вземам си глока, издърпвам плъзгача и слагам магазина. Проверявам предпазителя няколко пъти. Параноична съм в това отношение, откакто чух, че някакъв агент си отнесъл два от пръстите на краката. Изваждам мобилния си от зарядното и го закачам за колана си. Документите ми отиват във вътрешния джоб на сакото ми. Поглеждам се за последно в огледалото в банята и преценявам, че съм готова да се изправя през света.
Вземам си дамската чанта и слизам по стълбите. Ароматът от закуската се усилва и стомахът ми къркори в отговор. Миризмата на кафе кара носа ми да потрепери нетърпеливо.
Бони ме чува, че слизам. Посреща ме на стълбите с чаша кафе. Не го е правила от известно време. Вината, казвам си аз, си има своите положителни страни.
– Благодаря ти, скъпа.
– Пак заповядай. – Изглежда малко умърлушена, но иначе е добре. Имам чувството, че изпитва същото изтощение като моето, изцедена е хубавичко.