Тя си изтупва ръцете над чинията.
– Добре, мамче Смоуки.
– Кое е добре, скъпа?
– Няма проблем да се преместим, ако се наложи. А и смятам, че трябва да приемеш работата.
– Защо?
– Това, което правиш, е много сериозно. Много е важно. – Гласът ѝ е изключително сериозен. Наистина мисли това, което казва, и думите ѝ тежат повече, отколкото на едно тринайсетгодишно дете. – Шефът ти е прав. Ти си най-добрата за тази работа. В такъв случай трябва да приемеш. Длъжна си да го направиш. А мое задължение е да те подкрепя.
Не мога да отговоря веднага на това. Задължение? Бони използва думата уверено и настоятелно. Това е поредното доказателство, че умът ѝ се развива много бързо, и ме кара да се замисля дали да приема работата, е чак толкова лошо решение в крайна сметка.
– Все още не съм решила какво да правя, но когато го сторя, ще те уведомя. – Поглеждам отново часовника. – Време е да тръгваш.
Бони си взема раницата и я изпращам до вратата. Автобусната спирка е на следващата пресечка. Тя се обръща, преди да тръгне, и ме прегръща.
– Обичам те, мамче Смоуки.
С това мога да се справя. Отвръщам на прегръдката ѝ.
– Аз също те обичам, скъпа. Не забравяй какво ти казах за допълнителната училищна дейност.
– Няма, обещавам.
Бони излиза и аз я изпращам с поглед, докато не изчезва зад завоя. Затварям вратата и се връщам обратно на масата. Томи ми е сипал поредната чаша с кафе, благословен да е. Държи своята и ми се усмихва едва.
– Тя е много специална – казва той.
– Специална? Какво ще кажеш за „длъжна си“ и „това е мое задължение“? Понякога си мисля, че ще е по-добре, ако зарежа всичко. Да напусна ФБР и да се съсредоточа само върху нея.
Томи оглежда вътрешността на чашата си, отпива от нея и ме поглежда.
– Ще те подкрепя каквото и решение да вземеш, Смоуки. Искаш да напуснеш ФБР и да бъдеш майка? С теб съм. Искаш да оглавиш този специален екип? С теб съм. Ако не искаш да работиш, няма да имаме нужда от твоята заплата, можем да продължим напред и парите няма да са проблем.
Едно от нещата, които разбрах за Томи по време на нашата връзка, е, че може да не е богат, но е финансово стабилен. Не е стиснат, но е пестелив. След като напусна тайните служби, беше започнал като консултант по сигурността и се справяше много, много добре. Не можем да си наемаме частни самолети за уикенди в Лас Вегас, но парите не са никакъв проблем. Аз също имам свои спестявания. Къщата беше изплатена от застраховката „Живот“ на Мат и в момента струва много повече, отколкото платихме за нея, въпреки настоящата криза при имотите.
Всичко това е много приятно, но не него искам да чуя от любимия си.
– Какво смяташ, че трябва да направя, Томи.
Той ми се усмихва и се протяга към мен, за да ме погали по бузата.
– Смятам, че ако напуснеш, ще се побъркаш. Все още е в кръвта ти. Един ден няма да е, но този ден не е днес. Когато започнах работа в службите, а и доста по-късно се чувствах по същия начин. Напуснах, когато усетих, че съм готов за това. Ти още не си.
– А Бони?
Томи отпива от кафето си и се заглежда нанякъде.
– Хората не се появяват в кутии със списък със съставките по тях, Смоуки, така че няма откъде да знаем как ще ѝ се отрази това. Такъв е животът. Но има няколко неща, които си мисля. Според мен трябва да ходи на терапия. Разбирам защо не си я завела досега, но вече е време. По мое мнение.
Въздишам.
– Прав си. Просто ми е трудно да се доверя на друг човек, що се отнася до нея.
– Знам. Но трябва да преодолееш това.
– Каза „няколко неща“. Какво друго?
– Миналата вечер направи правилното нещо, Смоуки. Продължавай да се държиш като нейна майка и всичко ще бъде наред. Но не съм убеден, че за Бони ще е най-добре да си постоянно около нея, което ще се случи, ако не работиш. В много отношения дори ще е по-лошо.
– Защо? – питам аз, видимо озадачена.
– Тя се нуждае от равновесие. Случилото се с нея и майка ѝ е минало. Не можем да го поправим. От една страна, влиянието на работата ти крие риск от прекаленото ѝ вманиачаване, което може да доведе до неща като инцидента с котката.
– Но от друга страна?
Томи свива рамене.
– От друга страна, мисля, че да те гледа как си вършиш работата и как залавяш онези, които са като мъжа, убил майка ѝ, е терапевтично. Прочистващо. Дава ѝ цел. Действа ѝ балансиращо, макар и по скапан начин, признавам, но смятам, че е много по-полезно, отколкото вредно, докато спазваме равновесието.
Ухилвам се въпреки сериозната тема на разговора, просто не мога да се сдържа.
– „По скапан начин“? – подигравам му се аз. Томи е бойскаут. Буквално е бил такъв. И никога не използва подобни груби думи.