Тук няма прозорци, мисля си аз, а и тя не е котка.
– Хедър? – опитвам отново аз.
Тя се засмива, смехът ѝ е ужасен рев, прилича на магаре, което се опитва да говори като човек. Стряскам се от неочакваната ѝ реакция и се отдръпвам назад. Хедър замлъква също толкова внезапно и погледът ѝ отново се зарейва. Дясната ѝ ръка се настанява на лявата ѝ предмишница и започва да я щипе.
– Не, недей, скъпа – казвам аз, като говоря с възможно най-нежния си и успокояващ глас. Пресягам се, за да ѝ преместя ръката.
– Неееее! – изпищява тя и се дърпа от мен. Отваря леко уста и вдига брадичка. Това трябва да е жест на съпротива. Кара я да изглежда примитивно като пещернячка. Издърпвам си ръката.
– Съжалявам – извинявам ѝ се.
Тя отново започва да се щипе. Погледът ѝ пак се зарейва.
– Не е готова – казва Алън.
Ще ми се да греши, но знам, че е прав. Част от мен – егоистичната, грозната част – иска да я разтърси и да ѝ каже да се съвземе. За щастие, това трае само секунда.
Бъркам в дамската си чанта и изваждам визитката си. Показвам я на Хедър.
– Това е визитката ми, мила. На нея са името и номера ми. Аз съм от ФБР и искам да намеря мъжа, който ти е причинил това. Когато си готова да говориш, просто попитай за мен. – Изправям се и оставям визитката на шкафчето до огромната нощна лампа. – Да вървим – казвам на Алън.
Не мисля, че Хедър дори забелязва, че си тръгваме.
* * *
– Каква е присъдата, докторе? – питам аз.
Доктор Милс ми изглежда порядъчен човек. Той е в средата или края на трийсетте си години и е оплешивял отрано. Умората като че ли е негов неотменен спътник, но усещам, че е искрено загрижен. Явно съм чувствителна към подобни неща.
– Пациентката страда от липса на калций и различни витамини. Работим над поправянето на тези неща. Трябва да наддаде малко. Като изключим това, няма други сериозни физически проблеми. Очаквам съвсем скоро да се оправи. – Лекарят въздиша. – В психическо отношение обаче нещата са различни. Поисках психиатрична консултация, която е насрочена за този следобед. Очевидно е изпаднала в психотичен епизод3. Няма проблем да я оставим тук известно време, но тя се нуждае от лекарства и психиатрична помощ.
– Какво ще кажете за щипането? – питам аз. – И хапането на устните?
– Всъщност съм окуражен от тях.
Алън се намръщва.
– Моля?
– Пациентката спира, когато си причини леко нараняване. Вижте, тук съм имал хора, които са си отрязвали собствените носове. Един тип пък се мислеше за преродения Ван Гог, отряза си двете уши с градински ножици и ги изпрати на жената, в която беше влюбен. Хедър знае кога да спре. Това е добър знак.
– Ще ни се обадите, ако има някаква промяна, нали? Оставих си визитката на шкафчето ѝ.
– Разбира се. И ви моля да разберете дали е имала личен лекар. Ще съм много благодарен, ако мога да се добера до медицинския ѝ картон.
С Алън тръгваме към вратата, но той се спира и се обръща.
– Двете уши? Мислех си, че Ван Гог си е отрязал само едното?
Доктор Милс свива рамене. Жестът му е изпълнен с умора и се вписва чудесно на измореното му лице.
– Каза, че само едното не е свършило работа миналия път.
* * *
Кали ми се обажда, когато излизаме на магистралата. Тя ми говори, докато хълмовете с изгорена трева и погубените от огъня дървета се вият покрай нас. Последните няколко години на опустошителни пожари са особено трудни за Южна Калифорния.
– Партньорът на Хедър Холистър е умрял от сърдечен удар миналата година – започва тя, – но досието е в мен.
– Какво каза на местните?
– Обясних им, че профайлингът е постоянно еволюираща наука и че преглеждаме стари случаи с нови очи с надеждата, че ще забележим нещо, което сме пропуснали преди.
– Къде си?
– На около двайсет минути от офиса.
Проверявам табелата над първия изход, за да разбера къде сме ние.
– Ще се видим там след трийсет минути. – Затварям. – Кали е взела досието – съобщавам на Алън.
Той кима.
– Чудесно. Време е да получим малко месо, не само кокали. Чувствам се като прегладняло куче.
12
Кали сяда на стола зад бюрото си. В ръката си държи досието. Алън е стиснал кафето си, а Джеймс седи с ръце на бюрото си, които е свил като ученик. Аз съм застанала пред бялата дъска с маркер в ръка.