Выбрать главу

Това е един от методите ни, чието начало поставихме още от първия ден на първия случай, върху който работехме. Поради някаква причина сега си спомням онзи ден. Бях нервна, все още не бях навършила трийсет, несигурна. От години бях обвързана с ФБР и отговорностите ми постоянно растяха, но това си беше огромен скок. Бях станала шефка, поставена начело на живота и смъртта и отговорна за залавянето на онези особени създания в Лос Анджелис, които изключително много се вълнуваха именно от тези неща. Чувствах се уязвима и ужасена.

Бях се наконтила прекалено официално със скъп, шит по поръчка син бизнес костюм, който повече не облякох. Джеймс тъкмо ме беше шокирал с някаква хаплива забележка. Алън беше огромен и заплашителен и още не се държеше приятелски, защото ме преценяваше, опитваше се да реши дали да приема заповеди от агент, който има много по-малко опит от него. Кали беше... е, ами Кали. Устата ѝ не спираше и беше по-красива, отколкото аз някога щях да бъда. Започнахме бавно и трудно като екип и скоростната ни кутия стържеше като при първи опити на тийнейджър да кара кола. Отне ни известно време, но намерихме своя ритъм. Дъската се превърна в нашия общ разум.

– Да започнем отначало – казвам аз. – Запознай ни с Хедър. Каква полицайка е била?

Графичното излагане на случая ни помага да видим цялата картина. Много често, когато вляза в офиса, намирам всички да зяпат бялата дъска, сякаш е някакъв религиозен артефакт.

– Хедър Холистър – чете Кали. – Учила е криминология и след това е влязла в полицейската академия. Завършила е една седмица след двайсет и третия си рожден ден.

– Мислила е напред с тази степен по криминология – отбелязва Алън. – Щяла е да ѝ помогне по-късно да стане детектив. Умно.

– Или просто е искала да я завърши – добавям аз. – Била е сигурна, че иска да стане ченге веднага след гимназията. Знаем ли каква е причината за това? – Поглеждам Кали. – Пише ли нещо в досието ѝ?

Колежката ми прелиства личното досие на Хедър. Кима.

– Да, споменава се нещо в психологическата ѝ оценка. Баща ѝ. Имал е магазин за гуми в Холивуд. Бил е убит по време на обир, когато Хедър е била на дванайсет. – Кали въздиша. – Ти да видиш. Майка ѝ си решила паричните проблеми, като се омъжила повторно за малтретиращ съпруг. Казвала се е Маргарет – и я биел редовно, докато Хедър станала на шестнайсет. Тогава направила видео на пастрока си как пребива майка ѝ. Занесла го на детектива, който разследвал убийството на баща ѝ. – Тя млъква, за да прочете текста напред.

– И? – пита нетърпеливо Джеймс.

– Чакай малко. Нещата стават мътни и кървави. Очевидно видеото е било отхвърлено от съда заради начина, по който е било направено... Маргарет не искала да свидетелства срещу мъчителя си... – Кали се намръщва, прочита още малко напред и лицето ѝ се прояснява. – Ах. Тук има бележка от човека, който ѝ е правил психологическата оценка. Перифразирана част от разговор. „Какво се случи с пастрока ти?“ „Той замина.“ „Умря ли?“ (Субектът се усмихва на това място.) „Не. Детектив Бърнс разговаря с него и той реши да ни остави на мира.“ – Кали вдига поглед от досието и се усмихва.

– Мога да чета между редовете – казва Алън. – Детектив Бърнс и вероятно някой от приятелите му са си поговорили с пастрока – разговор, който е включвал сериозни наранявания и обещания да превърнат живота му в истински ад, ако не се разкара. Улично правосъдие.

Написвам две неща на бялата дъска: Става полицай, защото баща ѝ е убит. И: Връзка с детектив Бърнс.

– Трябва да намерим Бърнс – заявявам аз. – Той е показал интерес към семейството и най-вече към Хедър. Със сигурност ще си спомни какво се е случило тогава. – Хрумва ми нещо. – Психологът попитал ли е Хедър дали пастрокът ѝ някога я е наранявал?

Кали слага пръст на страницата и преглежда бележките. Спира.

– Да, попитал я е. Отговорила е с „не“. Казала е, че в основи я е игнорирал. Мамчето е получавало цялата му любов.

– Късметлийка – казва Джеймс. – Статистически погледнато, е била застрашена от сексуално насилие.

Въпреки всичките дебати и изключения доведените деца са по-вероятни жертви на насилие от родните деца. Нарича се ефектът на Пепеляшка и макар да е спорен, лично аз съм виждала много доказателства за него. По-малките деца най-често са подлагани на тежки физически наранявания, понякога до смърт, докато по-големите деца стават жертви на сексуално насилие.

– Успели ли са да разрешат убийството на баща ѝ? – пита Алън.

Кали преглежда страниците в досието.

– Не.

– И? – питам аз. – Психологът взел ли е това под внимание?