– О, да. Доста се е тревожил даже. – Колежката ми отгръща една страница, а после и още една. – Отделил е доста време на този факт.
– Какво е било заключението му?
– Според него смъртта на баща ѝ я е накарала да стане полицай, но по негово мнение не ставало въпрос за някаква мания. Обичайните глупости как полицейските сили като група са се превърнали в заместител на баща ѝ. Майка ѝ я е предала, така че тя се е идентифицирала с предимно патриархални групи като службите на реда.
– Има голяма логика в това – отбелязва Джеймс.
– Била е амбициозна, но не и вманиачена – добавям аз. – Каква ѝ е била амбицията?
Джеймс обмисля въпроса ми.
– Искала е да бъде компетентна – отговаря той. – Компетентността е много важна за един служител на реда. Била е съпричастна към жертвите, така че не е можела да допусне да върши работата си през пръсти, това е било анатема за нея.
– Чувството ѝ за несправедливост е било силно развито – отбелязвам аз, поела щафетата, – смятала е, че трябва да помага на онеправданите. Ако се замислите, ще видите, че все пак е била вманиачена до някаква степен. Не от убийството на баща си, а от всеки случай, с който се е заемала – със сигурност е отделяла цялото си внимание на тях. Нерешените случаи са ѝ тежали. Тя е била от онези ченгета, които са вземали досиетата в дома си.
– Всичко това е написано тук – казва Кали. – Била е патрул през задължителните четири години и се е справяла много добре. Безброй похвали, почти всички от които са от граждани. Единствените оплаквания по онова време са от други ченгета.
– От детективи, нали? – пита Алън.
Кали го поглежда с изненадан поглед.
– Точно така. Откъде знаеш?
– Познавам този тип ченгета като нея. Виж, патрулните полицаи отиват първи на местопрестъплението, но те не са следователи. Тяхната работа е да обезопасят района и да предадат случая на отговорните детективи. Патрулите вършат мръсната работа, но те не са част от разследването. – Алън свива рамене. – Ченгетата като Холистър са като питбули. Захапят ли нещо, няма пускане. Смятат, че детективите не обръщат достатъчно внимание на случаите, и ги карат да го направят. Може би е разпитвала очевидци, без никой да я моли, или е търсила улики. Някои ченгета оценяват това. Все пак става въпрос за разрешаването на случая на жертвата, така че няма проблем. – На лицето му се изписва отвращение. – Но има задници, които са затворени в своите клики. За тях всичко е територия и служебно положение. Те не искат някой от патрула да върши повече работа, независимо от резултатите. – Усмихва се. – Обикновено такива хора стават комисари.
– Какво се случва след четирите години в патрула? – питам аз.
– Била е повишена в детектив. Работила е върху престъпления, извършени от непълнолетни. Прекарала е две години там. След това е била преместена в „Борба с наркотиците и порока“.
– От майка е станала курва – казва Алън. – Хубаво е да знам, че някои неща не са се променили, откакто бях в лосанджелиската полиция.
– Какво имаш предвид? – питам аз.
– Била е назначена в престъпления, извършени от непълнолетни, защото е била жена. Жените се справят по-добре с децата, защото са майки. След това е изпратена в „Пороци“, който е чудесен отдел за правене на име, но ви гарантирам, че не е започнала от нещо приятно. Със сигурност са я натикали във високи ботуши и къса пола и са я пратили да хваща клиенти.
– Така е – потвърждава Кали, – но нашият питбул не се е уплашил от това. Изграждала си е връзки с другите проститутки в период от цяла година. Така е успяла да стигне до среден по големина кръг за трафик на хора. Всички са видели какво е постигнала, и някак си се е озовала в „Убийства“.
– Бърнс – сеща се Алън.
– Детективът? – питам аз.
Той кима.
– Бърнс е бил онзи, който я е издърпал там. Имала е всичко необходимо, разбира се, но това почти никога не е достатъчно. Нуждаеш се от някого, който да ти удря по едно рамо. Да казва някоя и друга добра дума за теб. Обзалагам се, че Бърнс е бил този човек за нея.
– Възможно е – продължава Кали, – защото „Убийства“ е мястото, на което Хедър се е развихрила. Има доста добър процент на разрешени случаи. – Колежката ми вдига изненадано вежди. – Много добър даже. След шест години е била повишена в детектив втори ранг за заслуги. – Кали вдига глава от досието. – Точно преди да изчезне.
– На колко години е? – питам аз и се чудя защо не съм попитала досега.
Кали поглежда досието.
– Скоро е навършила четиресет и четири.
– Ако я е нямало осем години – отбелязва Джеймс, – значи е била отвлечена на трийсет и шест. Синовете ѝ са били на две, което означава, че е чакала до трийсет и четири, за да ги роди.