– Не е била толкова стара – отвръщам аз.
– Не е – съгласява се той, – но се вписва в профила на човек, за когото кариерата е на първо място. Чакала е цели четири години, докато е била в „Убийства“, преди да има деца. Искала е да си подсигури позицията.
– Кажи ми повече за брака ѝ – настоявам аз.
Кали отново се връща към досието.
– Дъглас Холистър. Системен администратор за национален интернет доставчик. С една година е по-голям от Хедър. Запознали са се, когато е била на двайсет и шест и все още е била в униформа. Колата му била открадната и тя била полицаят, който се отзовал. Две години по-късно се оженили.
– Съпругът бил ли е разследван в началото на разследването? – пита Джеймс. – Трябвало е да бъде.
Във всички подобни престъпления първо се разследва семейството. Странно, но факт.
Кали оставя личното досие на Хедър и взема една от петте дебели папки.
– Това ли са всички материали до случая? – пита Алън.
– Да – отговаря колежката ни.
Той подсвирква.
– Доста са се постарали.
Кали отваря папката и започва да я прелиства. Намира нещо и спира.
– Разследващият е бил... – тя млъква, видимо изненадана. – Ти да видиш. Разследващият е бил не кой да е, а самият детектив Дарил Бърнс. – Продължава да чете. – Да, изглежда, е взел на мушка съпруга. Онзи дори подал жалба срещу него.
– Защо? – пита Алън. – Освен очевидните причини?
– Явно е имало проблеми на домашния фронт. По време на първия разпит Холистър е казал, че всичко вървяло и било чудесно в брака им. Лъжа. Бърнс разбрал, че Холистър се консултирал с бракоразводен адвокат и че Хедър е наела частен детектив.
– Детективът открил ли е нещо? – пита Алън.
Кали изважда плик за писма от папката и го отваря. Изсипва съдържанието му на бюрото. Всички се скупчваме около него. Това са купчина черно-бели снимки, пет на брой. На тях мъж влиза в хотелска стая с жена. На влизане той носи вратовръзка и плахо изражение на лицето. На излизане двамата с жената се смеят, а вратовръзката е прибрана в джоба на сакото.
– Дъглас Холистър, предполагам – измърморва Кали.
Вземам една от снимките, на която е в анфас, и я разглеждам. Той е красив мъж, но красотата му е обикновена и незабележителна. Къса коса и прилепнал по тялото костюм, който ми подсказва, че посещава често фитнеса. Усмивката му е приятна и лъчезарна. От онези, които жените харесват, защото принадлежи на сериозен и заслужаващ доверие мъж.
Жената също е много привлекателна, макар да не е невероятно красива. Предполагам, че е на същата възраст като Дъглас Холистър, малко е закръглена около талията и е с прическа, която е закъсняла с пет години. Тя го гледа, докато се смее.
– Тази жена го обожава – констатирам аз и показвам снимката на Джеймс. Той кима.
– Тук става въпрос за любов, а не за кратка задявка – отбелязва Кали, след като също разглежда снимката. – Тя не е някое младо парче с горещо тяло. Определено е домакиня, а не студентка.
Обръщам снимката, за да видя датата.
– Кога беше отвлечена Хедър?
– Двайсети април – отговаря Кали.
– Един месец, след като тези снимки са направени – констатирам аз. – Сега разбирам защо Бърнс е бил подозрителен.
Отивам обратно до бялата дъска и написвам на нея: Съпруг/Афера Снимки от частен детектив, един месец преди отвличането. След това: Съпругът се съветва с бракоразв. адв.
– Да се върнем на съпруга по-късно. Сега искам да разбера повече за отвличането.
– „Колата на субекта е открита на паркинга в 23:53 часа. Ключовете са намерени на земята, близо до вратата. Няма други следи от борба. Няма свидетели.“
– Държала е ключовете в ръката си, готова да влезе в колата, когато е била нападната – отбелязва Джеймс. – Изненадал я е.
– Какво е правила там? – пита Кали.
– Веднъж седмично е ходила на кардио кикбокс.
– Кога свършва тренировката? Пише ли?
– Разбира се, че пише, сладкишче. Те вървят по същите ментални пътеки като теб. Тренировката започва в 19:00 часа и свършва в 20:00 часа. Фитнесът е бил само на десет минути и според съпруга винаги е бързала да се прибере у дома. Когато не вдигнала мобилния си телефон и не се прибрала до единайсет, той се обадил на партньора ѝ.
Повдигам вежда.
– Три часа? Защо е чакал толкова дълго? – Млъквам за миг. – Ах. Да. Казал е, че не се е тревожил толкова много, защото е била ченге.
– Точка за теб – потвърждава Кали.
– Къде е паркирала? – питам аз.
– Не пише.
– И никой не е забелязал нищо?
– Не. Предполагам, че са били прекалено заети да отслабват след тренировката.