Поклащам глава.
– Похитителят ѝ е бил уверен и е знаел какво прави. Може би дори е бил прекалено самоуверен и си е падал по рисковете. Добре осветен паркинг, почти веднага след тренировка? Дръзко.
– Зачеркни „добре осветен“ – намесва се Кали. – Отбелязали са, че всичките три лампи до мястото, на което е паркирала Хедър, са били извадени от строя. Удобно счупени.
Обръщам се към Алън.
– Тя е ченге. Как е мислела и как той е използвал това срещу нея?
Той обмисля въпроса ми.
– Не е лесно да се даде отговор. Работила е в отдел „Убийства“, така че е била наясно, че в момента, в който се качи в превозното му средство, шансовете ѝ за оцеляване са станали минимални. Предполагам, че ако бях на негово място... щях да опра пистолет в гърба ѝ и да я заплаша, че ако каже нещо, ще я застрелям. Ченгетата знаят по-добре от всички, че трябва да слушаш човек с оръжие. Сътрудничиш му и чакаш да ти се открие подходящ момент.
– Очевидно е, че се е запознал добре с живота ѝ или е получил необходимата му информация от съпруга – казва Джеймс. – Възможно е да е използвал нещо от рода на „Партньорът ми държи съпруга и децата ти. Не се съпротивлявай или умират“. Просто предположение, но искам да кажа, че винаги има начини.
– И все пак е действал дръзко – казвам аз.
– Да и не – отвръща Джеймс. – През април слънцето залязва между 19:15 и 19:30 часа. Било е тъмно и той е счупил уличните лампи. Жените, които са излизали от тренировка, са били изморени и само са мислели как да се доберат безопасно до собствените си автомобили и домовете си. Колко са изнасилванията на паркингите на супермаркети и молове по тъмно?
– Безброй – признавам аз.
– Вниманието им е било насочено единствено към собствения им път до колите им. Онзи приближава Хедър, опира пистолет в гърба ѝ и използва тихо изречени, но убедителни заплахи, за да се качи в превозното му средство. Казва ѝ да се държи естествено и да не издава никакъв звук. – Джеймс свива рамене. – Планът е дързък наистина, но съвсем не е най-рискованият, ако похитителят е бил уверен и агресивен.
– Вероятно сама е хвърлила ключовете си на земята при този сценарий – казвам аз. – Знаела е, че колата ще бъде намерена и че от тях ще стане ясно, че е било отвличане.
Записвам съответната информация на дъската.
– Какво се е случило след това? – питам Кали.
– По много от нищо, опасявам се. Сякаш Хедър се е изпарила във въздуха. – Колежката ми отгръща нова страница. – Изглежда, детективът, работил по случая, бързо е отхвърлил идеята, че това е случайно отвличане.
– Защо? – питам аз.
– Не съм сигурна, но... – тя маха с ръка, за да покаже папките. – Имам още много за четене. Нахвърлили са се сериозно върху съпруга, но е нямало за какво да се хванат. Нямало е никакви преводи от или към негови банкови сметки. Нищо не е намерено на компютрите и лаптопите му, нито у дома, нито на работното му място. И двамата са имали застраховки „Живот“ за огромни суми, но никоя от тях не е теглена доскоро.
– Въобще обявена ли е за мъртва? – пита Джеймс.
Кали разгръща страниците на папката. Не намира нищо нито в нея, нито в следващата, след което спира към края на третата.
– Тук има някаква бележка, която е по-нова от останалите. Отпреди една година е. Съпругът ѝ официално я е обявил за мъртва след седемгодишното ѝ отсъствие. Чуйте това: изтеглил е застраховката ѝ само преди два месеца. Повече от седемстотин хиляди долара.
– И след това тя се появява? – учудвам се аз. – Ама че съвпадение.
Разбира се, че не е. Отивам до дъската и написвам: Съпругата е държана до изплащането на застраховката/след това се появява. Ограждам написаното. Два пъти.
– Съпругът оженил ли се е отново? – питам аз.
– В интерес на истината, да – отвръща Кали и се усмихва като акула. – За парчето от хотелската снимка. Три години след като съпругата му изчезва.
Съпругът се жени за любовницата, написвам аз и след малко допълвам: ТЪРПЕНИЕ, с главни черни букви. Ограждам и тази дума два пъти.
– Той го е направил – казвам аз. – Или е работил с онзи, който го е направил.
– Амин – отвръща Алън.
Спазвай правилата, пишеше в бележката. Нещата започват да придобиват смисъл.
– Джеймс, Кали, искам да прегледате с лупа всички папки. Съставете подробна хронология и обобщете всичката важна информация. Трябва да намерим нещо, което да ни даде основание за нова заповед.
– Това е много по-забавно от Бора Бора – измърморва Кали.
– Алън, двамата с теб ще отидем да посетим Дъглас Холистър. Някак си си мисля, че появата на Хедър не е била част от плановете му. Хайде да му хвърлим тази бомба и да го видим колко нависоко ще скочи.