– Добра идея.
Мобилният ми иззвънява.
– Барет.
– Смоуки. – Обажда се заместник-директорът Джоунс. – Искам да дойдеш в офиса ми. Веднага.
– Да, сър. – Затварям. – Добре, кой има отговор за мен относно специалния екип? Алън, двамата вече говорихме. Джеймс?
Той ми се намръщва.
– Да не беше оглушала снощи? Вече ти казах: има логика в това и каквото решиш, аз ще го приема. – Връща се обратно към папката, с която вече се беше заел.
Имитирам, че се беся с въже, докато не ме гледа.
– Кали?
– Говорих с новия си съпруг. След като го омилостивих с моята...
– Хей! – предупреждава я Алън.
–...невероятна манджа – довършва колежката ни и запърхва с мигли насреща му. – Какво си мислеше, че ще кажа? Както и да е, двамата се съгласихме, че ще участвам в началото. Ако се наложи да се преместим в Куантико, тогава ще премислим нещата. – Кали килва глава на една страна и ме поглежда замислено. – Ти какво реши?
– Не знам. Благодаря ви. На всички ви.
– Да не си мислеше, че ще те оставим да затънеш сама – смъмря ме колежката ми. – Смятах, че ни познаваш по-добре.
– Благодаря ви. – Обръщам се и тръгвам към вратата.
– Правила си манджа? – Чувам Алън зад гърба си. – Друг път.
– Всъщност – измърква Кали – задникът ми беше гозбата, сладкишче.
13
Сядай – казва ми заместник-директорът Джоунс.
Той вече се е разположил в протрития си кожен стол, който има, откакто го познавам. Същият е като човека в него. Ако трябва да определя шефа си с една-единствена дума, тя ще е „кон“. Той живее за работата си, живее, за да оре полетата. Не го прави за слава. Прави го заради удоволствието да създаде хубави бразди.
– Мислех, че разполагам с четиресет и осем часа, сър – казвам аз, след като сядам на стола.
Заместник-директорът маха с ръка.
– Исках да разговарям с теб насаме. Без директора. Между другото, съжалявам, че така се случиха нещата.
– Смятах, че вие сте също толкова изненадан, колкото бях и аз, сър.
Той килва глава на една страна.
– Така беше. Директорът се появи със сериозно изражение на лицето и без антуража си – освен онази жътварка, която нарича своя асистентка. – Джоунс се поколебава. – Понатиснах го, Смоуки. Исках да се уверя, че всичко се прави както трябва, а не е просто политическа игра от негова страна.
– И?
– На неговата позиция всичко е политическо до известна степен. Но съм убеден, че мотивите му са такива, каквито казва, че са. Иска да съхраним каквото е възможно, от мрежата на НЦАЖП. Можеш да приемеш думите му за истина.
– Добре.
– Причината да искам да говоря с теб, е да ти дам малко повече информация. Да те запозная с някои неща. Ако решиш да приемеш предложението му, а аз смятам, че трябва да го направиш, той ще ти бъде пряк ръководител. В някои отношения това е хубаво, но в други не е. Ще има неща, от които ще трябва да се пазиш.
– Да започнем с хубавото, сър.
Джоунс се ухилва. Усмивката му винаги е била чудесна и го подмладява с поне десет години.
– Ами никой няма да иска да се ебава с теб. Ресурсите на ФБР ще бъдат на твое разположение. Директорът ще има интерес екипът да работи успешно, и ти гарантирам, че всички ще научават за успехите ви предварително. Очаквай да те посрещат с червено килимче и с много по-добър бюджет от този, с който си свикнала.
– Дотук всичко ми звучи прекалено хубаво.
– Ще имаш много повече власт. Това ще ти е изключително полезно. Властта си е власт. Което ни води до лошата част.
– Тъкмо започнах да се наслаждавам на хубавата, но съм готова да я чуя.
– Властта и постът предизвикват завист. Много хора ще ненавиждат теб и екипа ти и ще смятат, че обираш само каймака от случаите. Ще правят всичко възможно, за да се провалиш, и ще те наблюдават под лупа. Всяка грешна стъпка ще бъде чинно разгласявана. Най-лошото е, че ще трябва да се пазиш от реални саботажи на усилията ти. Не говоря за нещо голямо и разрушително. По-скоро ще е като смърт от хиляда порязвания. Дребни пречки и препятствия на пътя, които ще целят да те накарат да изглеждаш зле.
– Наистина?
– Късметлийка си, че работиш в подобна чудесна среда, с добър екип и добър шеф. Не ти се е налагало да се разправяш с врагове на работното си място. Това ще се промени и ако не го приемеш и не се бориш с него, ще те унищожат.
Облягам се на стола и обмислям чутото. Всичко звучи много сериозно, но съм наясно, че не трябва да се съмнявам в заместник-директора. Той никога, или поне не помня, не ми е давал лош съвет.
– Какво друго? – питам аз.
– Директорът е най-безскрупулният човек, когото познавам. Той е политическо животно, но мога да го разбера, защото също така е ченге. Знае какво точно правим, и му се възхищавам, че се опитва да ни помогне. Но трябва да запомниш едно нещо, Смоуки. Ако някога се стигне до теб или до него, ще те жертва, без да му мигне окото. Ще те хвърли на вълците. – Джоунс се обляга назад на стола си. – Затова трябва да го държиш под око и ако е възможно, да трупаш предимства, които един ден да можеш да използваш.