– Предимства? Имате предвид компромати?
– Не, точно предимства имам предвид. Това е ФБР, Смоуки. Ние не изнудваме никого. – Той ми намига. – Нека просто кажем, че ако ти излезе късметът да станеш свидетел как директорът нарушава правилата или злоупотребява с нещо, колкото и незначително да е то, по мое мнение трябва да го документираш и да го скриеш в някой сейф в пода си.
Опулвам се насреща му.
– За бога, сър. В какъв свят живеете?
Заместник-директорът въздиша и разтрива лице с две ръце.
– Не всички социопати са серийни убийци. Някои от тях са политици и чиновници. Признавам, че директорът не спада към тази категория, но не може да се каже същото за мнозина на неговото ниво.
От чисто психологическа гледна точка има смисъл в думите на Джоунс. Нарцисите са привличани от позиции, които осигуряват власт и престиж.
Позволявам си да се усмихна.
– Благодаря ви за подкрепата, сър.
Подмладяващата го усмивка се завръща.
– Ще се оправиш. Ти си достатъчно силна и умна. Не съм очаквал да работиш за мен цял живот. Крайно време е да се издигнеш.
– Е, все още не съм взела решение, сър.
Той присвива очи.
– Спести си глупостите за онези, които не те познават толкова добре. – Джоунс бърка в задния си джоб и си изважда портфейла. След малко в ръката му се появява банкнота от сто долара. – Залагам сто кинта, че ще приемеш поста. Ако не го направиш, плащам.
Поглеждам банкнотата, която държи. Извръщам поглед.
– Не, благодаря ви – измърморвам в отговор аз.
Той слага длан до ухото си в престорен жест.
– Съжалявам? Какво каза?
– Оставете ме на мира, сър.
Джоунс прибира банкнотата и връща портфейла в задния си джоб.
– Искам да ти кажа още нещо и след това се залавяме за работа. – Следва промяна в поведението му. Заместник-директорът омеква, което е истинска рядкост при него. Той е от старата школа, силен и мълчалив, и не споделя чувствата си с никого другиго освен с огледалото си. – Ако някога се нуждаеш от нещо – съвет или просто да поговориш с някого, ела при мен.
– Благодаря ви, сър. Това означава много за мен.
– Разбира се, тогава вече няма да ме наричаш „сър“ и ще трябва да използваш малкото ми име.
– Това няма да е много лесно.
– Започвай да тренираш. А сега ме запознай набързо с жената, която провали сватбата на Кали.
Разказвам му всичко. През цялото време мълчи, както прави обикновено, и изслушва цялата история, преди да си зададе въпросите.
– Все още не си казала на никого коя е, нали?
– Не, сър. Двамата с Алън планираме да хвърлим бомбата на съпруга ѝ този следобед.
– Изключено. Първо отидете да разпитате детектива... как му беше името?
– Бърнс.
– Посетете него. Той има лична връзка с жертвата и заподозрения. Може да накара и двамата да проговорят.
Съветът е много добър.
– Да, сър.
– Дръж ме в течение. И ми кажи, когато си готова да съобщиш решението си на директора.
* * *
Връщам се в офиса, където Кали и Джеймс са заровени в папките. Той е на компютъра, а тя му диктува хронологията.
– Готова ли си да тръгваме? – пита ме Алън.
– Промяна в плана. – Обяснявам му какво имам предвид.
Той кима одобрително.
– Заместник-директорът е прав. Има логика.
– Да. Но предпочитам да се срещнем с него извън участъка. Искам да не се набиваме на очи. Случилото се с Хедър ще се превърне в голяма история и последното, от което се нуждае сега, са глутница медийни вълци, които да висят пред болничната ѝ стая.
– Така е. Ще му се обадя по телефона. Може би ще се съгласи да се видим някъде, където правят гофрети.
Любовта на Алън към гофретите е също толкова силна, колкото тази на Кали към шоколадовите понички.
Докато колегата ми се опитва да се свърже с детектива, аз отивам до бялата дъска и размишлявам над фактите, които са ни известни. Минали са осем години. Съпругът ѝ се е оженил отново, а синовете ѝ ще станат тийнейджъри след три години. Светът се е променил. Когато са я отвлекли, Единайсети септември още не се беше случил. Не бяхме във война с Ирак. Нямаше хибридни автомобили на пътя. Много хора все още се свързваха с интернет през телефона.
Чудя се какво бих предпочела аз? Осем години затворена в мрак, но след като изляза, да намеря Мат оженен повторно и Алекса в колежа или това, което имам сега?