Премествам тежестта си от единия на другия крак и изпитвам неудобство, че не мога да си отговоря веднага. Ако съм отдадена майка, няма ли да пожелая Алекса да е жива на всяка цена?
Лицето ѝ изниква в главата ми, споменът е от сутринта на деня, в който умря. На закуска. Ядеше мюслито си. Мат беше спал до късно и все още беше под душа.
– Татко се е успал тази сутрин – каза ми тя.
– Да станеш по-късно, не е успиване, скъпа. И не говори с пълна уста.
Погледът ѝ беше лукав и на лицето ѝ мигновено цъфна усмивка. От ъгълчетата на устата ѝ потекоха мляко и парченца мюсли.
– Гаррр! – изрева Алекса.
– Отвратително! – отвърнах аз и смехът ми започна да напира отвътре, не можах да го спра да излезе на повърхността.
Тя се разкикоти и млякото започна да излиза и през носа ѝ. Направо се превивахме от смях. Продължавахме да го правим, когато Мат слезе долу.
– Какво става? – попита ни учудено той.
– Нищо – отвърнах аз. – Просто си говорихме как си се успал.
– Поспалив татко – каза Алекса и отново се разкикоти.
Прагматизмът надделя скоро след това. Двамата с Мат трябваше да тръгваме за работа, а Алекса за училище. Беше ден като всеки друг. Но ми се иска да вярвам, че щях да запомня тази сутрин, независимо дали щеше да се окаже последната ни, или не. Защото споменът е хубав.
Алън оставя телефона.
– Съгласи се да се срещне с нас в „Международната къща на палачинката“ в Холивуд след час. Там правят най-добрите гофрети, които съм ял.
Той тръгва и аз го следвам, като хвърлям последен поглед към дъската.
Да, помислям си и съм доволна, че отговорът ми е уверен. Ще избера осемте години изолация, ако това означава, че Алекса още ще е жива. Наистина бих го направила.
Мога само да се надявам, че Хедър Холистър ще намери подобна утеха.
14
Наистина ли е жива?
Дарил Бърнс е на шестдесет години и не изглежда нито минута по-млад от тази възраст. Косата му е къса и оредяваща, а брадичката му е издадена напред като на хрътка. По лицето му личат белези от някогашно акне. Тъй като природата го е дарила с грозен външен вид, той разчита на облеклото си да изравни резултата. Костюмът му не е скъп, което не е изненада предвид детективската му заплата, но си личи, че е шит по поръчка. Ризата му е изгладена, а обувките му са лъснати. Висок е метър и седемдесет и пет и е в добра форма. Търся брачна халка, но не намирам такава.
– Проверихме отпечатъците ѝ, детектив Бърнс – уверявам го аз. – Тя е.
Той се обляга на сепарето и прокарва ръка през косата си.
– Господи! – казва и отпива от кафето си. Двамата с него се отказахме от гофретите, но Алън си поръча четири и ги поглъща с апетит, докато гледа Бърнс.
– Трябва да ви съобщя, че не е в особено добро състояние. Това е едно от нещата, за които можем да използваме помощта ви.
– Какво искате да кажете?
– Преживяването ѝ е причинило психотичен епизод. Будна е, но не е комуникативна и не знаем дали осъзнава къде се намира. Двамата с агент Уошингтън се опитахме да разговаряме с нея, но не успяхме да постигнем нищо. Вие имате лична връзка.
Погледът му се изостря.
– Защо аз? Защо не бившият ѝ съпруг?
– Също като вас и ние смятаме, че той е бил замесен. Фактът, че тя се появява само два месеца след като е изтеглил застраховката ѝ, едва ли е съвпадение.
– Не е. Той го е направил или е уредил да бъде направено. Това е единственото нещо, в което съм сигурен още от първия ден. – Бърнс говори съвсем спокойно, за него изреченото е факт.
– Съвсем скоро ще му изкараме ангелите – казва Алън, след като поглъща огромна хапка сиропирана гофрета.
Усмивката на детектива е неприятна.
– Ще ми са де видя това.
– Елате с нас – предлагам му аз. – Но ми се иска да действаме тихомълком, поне засега.
– Съгласен съм. Хедър няма нужда да ѝ навират камери в лицето.
Алън избутва празната си чиния настрани, видимо разочарован, че не е имало повече.
– Работех за лосанджелиската полиция – казва той на Бърнс. – Десет години.
Детективът кима.
– Чувал съм за вас. Все хубави неща.
– Искам да водя разпита на Дъглас Холистър, ако няма проблем.
Не е необходимо да включваме лосанджелиската полиция на този етап от разследването. Заместник-директорът Джоунс се съгласи с първоначалната ми преценка – Хедър беше нерешен случай на отвличане и самият факт, че бе пусната на сватбата на Кали, безспорно представляваше заплаха за служителите на ФБР – но от самото начало екипът ми беше свикнал да работи в партньорство с местните сили на реда.