– Тази мисъл ми мина през главата – признава Алън.
Поглеждам приятеля си. Изненадана съм, защото на мен не ми хрумна. Истината за връзката между Бърнс и Хедър е изписана на лицето на старото ченге, в раздразнението му, което е повече от очевидно, когато говори за неспособността си да разреши случая на баща ѝ. Повече от очевидно е в гласа му, когато говори за съобразителността ѝ, усещам нещо повече от възхищение, усещам гордостта на баща или обожаващ я по-голям брат.
Обикновено Алън е по-добър в разчитането на хората от мен. Защо си е помислил това?
Бърнс като че ли бърза да ни обясни ситуацията.
– Да, разбирам. Всички си имаме проблеми. Ще бъда честен за моите, за да ви стане ясно какви имам и какви нямам. Хедър ми влезе под кожата, защото имах сестра, която умря от левкемия, когато беше на дванайсет. Тогава бях на девет. – Устните му се свиват от тъга при спомена дори след толкова много години. – Второ – продължава той, – за известно време имах проблеми с комара. Не съм пропилял парите за колежа на децата или нещо подобно, а точно обратното всъщност. Играех на покер и бях много добър. Но тази мания започна да завладява живота ми. Играех по четиресет и осем часа в свободното си време, след което отивах на работа изтощен и недоспал. – Детективът се усмихва, сякаш това не е съвсем лош спомен. – Може би нямаше да е проблем, ако си изкарвах прехраната по този начин, но не го правех. Опропастявах си живота у дома и неглижирах работата си. – Той свива рамене. – Така че просто се взех в ръце. Няма нищо странно във връзката ми с Хедър Холистър. Абсолютно нищо. Ясно ли е? – Бърнс поглежда Алън, а не мен, защото той си го е изпросил.
– Ясно е – отвръща колегата ми.
– Споменахте, че е имала още нещо за казване? – питам аз, като се опитвам да насоча разговора в правилната посока.
– Да. – Усмивката, която замества лекото раздразнение на лицето му, ми подсказва, че този спомен е по-хубав от останалите. – „Искам да стана полицайка – каза ми тя. – Ще ми помогнете ли?“ Просто ей така. Гледаше ме право в очите, твърдо решена да защитава позициите си и готова за тежки преговори. – Бърнс изпива кафето си и избутва чашата настрани. – Хедър винаги е била силна, както вече ви казах.
– Какво ѝ отговорихте? – пита Алън.
– Казах ѝ, че първото, което трябва да направи, е да завърши гимназията с добри оценки. След това ѝ обясних, че трябва да отиде да учи в колеж и да изкара степен по криминология. Както виждате, големият ми план беше да я насоча в посока, от която да има по-голяма полза и да е в по-голяма безопасност. Предполагах, че още осем години учене, живот, момчета дори или нещо друго ще загасят този пожар в нея. Все пак беше на четиринайсет. Не можех да си я представя да обикаля улиците в синя униформа, а и не го исках. – Бърнс поклаща глава, все още е изненадан от миналото. – Сгреших в преценката си за нея, както много други. Хедър направи точно онова, което ѝ казах. Появи се, когато беше станала на двайсет и две, и ми каза, че има нужда от помощ, за да се запише в полицейската академия.
– Какво ще кажете за онзи проблем с пастрока ѝ? – пита Алън.
Наблюдавам много внимателно детектива. Лицето му не издава абсолютно нищо. Остава си спокойно и само ъгълчетата на устата му се повдигат съвсем лекичко в усмивка. Като повечето ченгета той е перфектен лъжец. Ако все още имаше кафе в чашата си, щеше да го използва като част от представлението си, щеше да отпие бавно от него, за да покаже, че съвсем не се е обезпокоил от въпроса на Алън.
– Пийт ли имате предвид? Какво за него?
Докосвам Алън по крака под масата и той ме оставя да поема щафетата.
– Бърнс. Нашият интерес е насочен единствено към Хедър. Сами можем да се досетим какво се е случило с пастрока, но въобще не ни пука. Но някога обмисляли ли сте вероятността той да има пръст в случилото се с нея? В крайна сметка тя е отговорна за изправянето му пред съда и изгонването му от дома му.
– Да, обмислял съм я.
– Е? Какво можете да ни кажете?
Детективът взема чашата си с вода по начин, който ме кара да си мисля, че щеше да се чувства много по-удобно, ако седяхме на бара и пиехме нещо по-различно. Изражението му е много надменно.