– Пийт отговаряше на всички стереотипи, за които можете да се сетите. Дребен, лукав тип, който биеше жени, защото го беше страх да се изправи срещу някого с неговите размери. Беше се появил в града няколко години по-рано и беше работил на няколко странни места. Маргарет се запознала с него... всъщност не помня къде. Веднага я преценил. Този тип мъже надушват тези неща. – Бърнс отпива от водата си и отново ме кара да си помисля, че държи уиски. – Благодаря на Бога, че Хедър не беше слаба. И че той не беше от здравеняците.
Знам какво има предвид. Приказката, че „всички побойници са страхливци“, е пълна глупост. Някои от тях са много жестоки, те са едри мъже, които не се страхуват от нищо, и просто се наслаждават да налагат волята си чрез размерите си.
– На колко години беше Хедър, когато Маргарет се омъжи за него? – питам аз.
– На четиринайсет, наближаваше петнайсет. Не знаех нищо за този тип и нямах представа с какво се занимава, докато Хедър не дойде при мен. Доста се ядосах. Все пак имах личен интерес към това семейство. Бяха преживели много тежки моменти, а изведнъж се появяваше някакво лайно подобно на лешояд, надушил мърша.
– Направила е касета, нали? – питам аз.
Бърнс кима. Поредната усмивка, която изразява възхищението му към Хедър, прогонва презрението и гнева.
– Умно момиче. Донесе ми я и аз постъпих правилно, като го арестувах. Но един добър адвокат успя да отхвърли касетата като доказателство. – Детективът изрича „добър адвокат“ с огромна доза сарказъм.
– Какво направихте вие? – приканвам го да продължи.
Бърнс въздиша. Въпреки гнева му този спомен го изтощава. Не се срамува от него, но е изморен от света, който е позволил подобно нещо да се случи.
– Повиках един мой приятел, пенсионер, чиято самоличност няма да разкрия, но който беше много вещ в методите си за разпитване. Двамата посетихме стария Пийт. Маргарет беше на кино с Хедър. – Бърнс извръща поглед и за първи път улавям намек за срам в него.
– Хедър е знаела? – питам аз. – Знаела е какво ще се случи?
– Както вече ви казах, тя беше умно момиче. – Поредната глътка от леденостудената вода. – Не почукахме. Изчакахме десет минути, след като Маргарет и Хедър заминаха, и направо нахълтахме. Хедър беше оставила вратата отключена за нас. Пийт си седеше на фотьойла, облечен с потник и с бира в ръка. – Поклаща глава. – Този тип беше такъв палячо. Може би беше гледал домашни насилници по някоя телевизионна програма или по филмите и се правеше на тях. Не знам. Както и да е, приятелят ми, който ще остане анонимен, отиде при Пийт, сграбчи го за косата и го дръпна силно назад. Фотьойлът се преобърна заедно с него и ние се заехме за работа.
Бърнс несъзнателно извива ръката си. Сетивна памет.
– Не проговорихме цели десет минути. Сигурно ме е разпознал, но предполагам, че това само го е изплашило още повече. Обработихме го доста хубавичко. Не толкова, че да не може да върви сам, но го наранихме. След като десетте минути изтекоха, той вече се беше свил като зародиш, беше се напикал и ревеше като бебе. Тогава си поговорихме. Казах му, че ще се разкара от града още сега, тази вечер. Казах му, че ако отново докосне Маргарет, ще го убия. Казах му, че ако някога пипне Хедър, ще го убия много бавно. Казах му, че ако отново мярна мутрата му наоколо, ще го убия. Казах му, че ако подаде жалба срещу мен, никой няма да му повярва и ще го убия. – Бърнс свива едва рамене. – В основи му обясних, че ще го убия.
– Той тръгна ли си? – питам аз.
– О, и още как. Направо се изпари яко дим. Дори му дадох пари, за да се разкара по-бързо. Две хиляди долара, които бях спечелил на покер. От време на време проверявах дали не се е върнал. Така и не попаднах на нищо. – Бърнс ме поглежда. Погледът му отново е притеснен. – Е? Мислите ли, че той може да има нещо общо с отвличането на Хедър? Търсих, но така и не намерих никаква връзка. В интерес на истината, не можах да открия Пийт. Няма никакви записи да се е връщал в града по онова време или по-късно, никой не го е виждал да се мотае из старите си свърталища, нищо.
Обмислям тази информация. Цялата тази история е невероятна, тя е едновременно ужасна и с щастлив край, макар съучастничеството на Хедър да е обезпокоително. Разполагам единствено със „скица“ на Пийт, предоставена ми от човек, който го е мразел и в червата. Но дори само с толкова...
– Съмнявам се – отвръщам аз. – Не мога да го изключа на сто процента, но той не ми звучи толкова интелигентен, че да измисли подобен план. Това е прекалено сложно за него.
Бърнс се заглежда във въображаемото си уиски.