Очите му се замъгляват при тези ми думи. Изпитвам едновременно раздразнение и страх. Все още се съмнявам в нашето щастие, опасявам се, че ще излети като птица. Поглеждам дълбоко в очите му и се опитвам да намеря истината там. Онзи, който е казал, че очите са прозорци към душата, не е бил полицай, това е повече от сигурно. Ченгетата са наясно с факта, че докато маските не бъдат свалени, очите на убийците са същите като нашите.
– Не разбирам – казва Томи.
– Знам. Съжалявам.
Той извръща поглед и усещам как собственото му раздразнение нараства. Въздиша.
– Добре – съгласява се най-накрая мъжът ми. – Стига да ми обещаеш, че не винаги ще е така.
– Обещавам.
Този разговор като че ли успокоява и двама ни. Напрежението се изпарява и онази крива усмивка, от която ме побиват тръпки, се появява. Томи накланя глава на една страна и сърцето ми прескача. Господи, колко е секси.
– Е, какво ще кажеш да го направим? – пита той.
Завъртам очи.
– Мамка му, Томи, ще ми се да видя нещо различно от тавана, докато сме тук.
– Какво ще кажеш за душ кабината?
– Вече бяхме там. – Така е. Два пъти.
Той свива рамене, сякаш иска да каже „Какво от това?“.
– Стаята е малка, Смоуки.
Разкикотвам се.
– Добре, Господин Разгонен, но искам да отидем в Кона следобеда и да напазаруваме.
Томи вдига едната си ръка, а другата слага върху сърцето си.
– Честна скаутска.
Вървим към леглото, когато чувам как мобилният ми телефон изчуруликва, за да оповести получаването на ново съобщение.
– Я стига – измърморва Томи.
– Почакай малко – казвам му аз. – Веднага се връщам.
Вземам телефона и отварям съобщението. В началото се засмивам от онова, което виждам.
Тук вали, а вие сте в рая. Трябва да ви намразя, но всичко ви е простено, стига да не спирате да се въргаляте като маймуни в леглото.
Усмивката ми се изпарява, когато прочитам следващата част.
А сега сериозно, току-що заловихме големия лош мъж, който напъхваше мъртвите деца в химическите тоалетни. Оказа се, че нито е голям, нито е лош, но едва ли това е изненада за теб. Казва се Тимъти Джейкс – Тим Тим за приятелите. (Поне така разправя, макар че се съмнявам да има такива. Прекалено е зловещ.) Разрева се като бебе и се подмокри, когато му сложихме белезниците. Лично за мен това беше много удовлетворяващо.
Наслаждавай се на слънцето, сладкишче. Бъди добро момиче и вдигни тост за Тим Тим, който определено ще се запознае с нови и вълнуващи неща от Бъба или който там е отговорника на комисията по изнасилванията в затвора в наши дни.
Затварям очи и веднага ме залива облекчение. Случаят все още беше отворен, когато заминахме, и през цялото време го носих със себе си като допълнителен сак, в който съм напъхала труп. Колкото и красиво да е това място, всички онези мъртви деца са се настанили в периферията му и ме наблюдават, докато зяпам звездите и комуникирам с луната. Сега ги усещам как се извръщат и се насочват към безкрая на океана.
– Какво има? – пита Томи от леглото зад мен. Разбрал е, че нещо не е наред.
Затварям телефона, поемам си дълбоко въздух и си лепвам похотливата усмивка, докато се обръщам и оставям халатът ми да падне на пода.
– Кали. Искаше да се увери, че се въргаляме като маймуни.
Ще споделя с Томи какво се е случило, но няма нужда да го правя веднага. Добра съм в разграничаването на личните от професионалните отношения. Това е умение, което придобих съвсем рано в кариерата си. То е задължително, ако човек иска да има личен живот. Случвало ми се е да се натъкна на изнасилено и обезобразено тяло на дванайсетгодишно момиче, след което само час по-късно да се прибира у дома и да целуна дъщеря си.
Томи се ухилва.
– Сигурен съм, че се справяме добре в това отношение, но никога не е излишно да се подсигурим.
– Как ми се иска да не си тръгваме утре – измърморвам аз и се покатервам отгоре му.
– Защо не останем още малко?
– Защото съм една от шаферките на сватбата на Кали. Тя ще убие първо теб, а след това и мен, ако я пропуснем.
– Така е.
Навеждам се и задишвам в ухото му.
– А сега млъквай и започвай да правиш онова, което обичам толкова много.
Томи изпълнява молбата ми, а слънцето продължава да се издига, океанът да се разбива в пясъка и аз ценя всеки един момент, но дори докато блуждаем един върху друг, ми е повече от ясно, че този мир е само временно явление. Ние не принадлежим на това място, където царува светлината. Има и други деца, които разчитат на завръщането ми.