Тенарес постоя един миг сякаш в нерешителност, втренченият почти несъзнателен поглед на нещастницата прониза сърцето му с едно отдавна неизпитвано чувство на разкаяние. Ала той трябваше да използва тъкмо този първоначален момент на нейната изненада, защото пътят му към вратата минаваше покрай самата нея, пътят, който щеше да го отведе на свобода.
Но едва бе направил първата крачка към нея, когато момичето протегна ръка срещу него и каза с тих, но твърд глас:
— Назад, убиецо, назад от това свято място, не се ли боиш сам да се появиш така пред жертвата си с още кървави ръце? Или още не си се наситил? Ето, удряй тук, не се боя от твоя нож, ти стори вече най-лошото!
— По-скоро би ми изсъхнала ръката, Мануела! — каза пиратът покъртен. — Не, не се страхувай от нищо, момиче, по целия широк свят ти си последният човек, комуто бих причинил и най-малкото зло. Опасявам се, че тази нощ ти сторих голяма злина, дете… но тази луда глава просто ме принуди… никога не съм му правил някакво зло; с удоволствие бих ви видял двамата… но времето минава, пусни ме да мина, Мануелита, няма да ти сторя нищо лошо.
— Назад, убиецо! — извика момичето, което чу добре и с нарастващо удивление думите на ужасния човек, но едва ли ги разбра. Ала когато той се приближи към трупа, тя си възвърна изцяло присъствието на духа и долавяйки в същото време гласовете от долния етаж на къщата, започна да проумява какво го е довело всъщност тук. — Отдръпни се от трупа на този, когото си убил. Ха, чуваш ли как приближават отмъстителите на вечния съд? Тежкоо̀, тежко̀ на виновния!
— Бъди разумна, Мануела! — извика пиратът, като се приближи бързо към нея, за да я успокои. — Не знаеш какво вършиш… аз съм…
— На помощ, убиец! — извика доведеното до отчаяние момиче с всичката сила на гласа си. Тя предчувствуваше опасност, само не можеше точно да я определи с думи. Но Тенарес нямаше повече време за обяснения.
— Глупачка! — извика той и сграбчвайки ръката й със страшна сила, я запрати настрани и си освободи пътя. — Тогава направи най-лошото, което можеш да направиш, а след това се мъчи от угризение на съвестта, като разбереш истината!
И с леки скокове той достигна добре познатата му тайна врата, правена от самия него, за да крие контрабандна стока. Отвори я за секунди и изчезна, докато Мануела остана безмълвна от изненада, тъй като този изход бе неизвестен дори за самата нея.
Тя дочу шума от бързо изкачващите се по стълбата мъже и повторният й вик за помощ ги подтикна към трескава бързина. В този миг вратата се отвори шумно и в стаята се втурна майка й, призрачно бледа, с възбудено и объркано изражение на лицето.
— Помощ! — извика отново измъченото и изплашено момиче, щом видя майка си. — Помощ, мамо… убиецът е…
— Твоят баща, нещастнице! — простена жената и скри лицето си с ръце.
При тези страшни думи Мануела остана като поразена от гръм. Очите й, изгубили блясъка си, се втренчиха във фигурата, която й бе съобщила ужасяващата вест, а ръцете й останаха все така протегнати пред нея като защита. Ала щом сеньор Олинда се появи на прага и скочи в стаята с пистолет в ръка, нещастното момиче вдигна бързо ръце над главата си, изсмя се звънко и рухна в безсъзнание на пода.
Веднага стаята се изпълни с въоръжени хора, но въпреки че претърсиха всяко ъгълче и огледаха внимателно всички прозорци, не можаха да открият никаква следа от беглеца.
Дали наистина е бил в тази стая? Прозорците й гледаха надолу към препълнената с хора улица, втората врата беше заключена отвътре, а в цялото помещение нямаше никакъв друг изход, никакво скривалище. Олинда се огледа отчаяно за Мануела. Тя бе единствената, която можеше да даде сведения, а тъкмо тя лежеше в безсъзнание в ръцете на майка си, която приведена се грижеше за нея.
— Проклятие! — измърмори капитанът и тропна с крак по пода. — Жените припадат от всяка дреболия и обикновено в най-неподходящото време… бедни Едуардо… нима ще трябва да лежиш неотмъстен в твоя кървав гроб? Не, все още не губя надежда, защото той не може да е потънал в земята… потънал в земята… но тук нямаме повече работа!
По негов знак останалите го последваха мълчаливо и безшумно извън тази печална стая, за да продължат да търсят в другите помещения.