— Ето там изплува отново, там е! — изкрещя младият мичман извън себе си, тъй като не можеше да се придвижи с лодката си, и скочи към носа й, докато старият моряк вдигна греблото си и забърза към кърмата, за да се опита да докопа изгубеното весло.
— Виждам го! — гласеше отговорът на лейтенанта от първата лодка на военния кораб, която се приближи с голяма бързина. Той също бе застанал на носа й с пистолети в ръце, докато боцманът седеше на кормилото.
Очите на пирата се втренчиха с див поглед в него — той гледаше към врага си, но едва ли го виждаше. Белегът на челото му приличаше на зееща рана, а тялото му изскочи над водата почти до гърдите.
— Предай се, сеньор, или ще стрелям! — извика отдалече лейтенантът, чиято лодка летеше право към него.
Тялото на Тенарес остана над водата неподвижно може би минута.
— Приближи се към него с левия борд! — извика лейтенантът към боцмана на кормилото. — Хора, помагайте и го изтеглете в лодката.
Лодката се отклони малко от него, а после, когато носът й бе отминал вече главата му, спря и се насочи пак към пирата; ала под протегнатите към него ръце трупът потъна в дълбините, като дори и след смъртта си се изплъзна от своите неприятели; само тъмна кървава ивица издаваше мястото, където бе изчезнал.
Лодката се плъзна по-нататък, после се върна отново на старото място. Но морето не им отстъпи жертвата си.
Лейтенантът тикна пистолетите обратно в пояса си и се обърна към мичмана, чиято лодка бе прибрала греблото си и се беше приближила също тъй бързо.
— Меримън — извика му той, — поздравявам те! Добре си улучил негодника!
Момчето пребледня като платно и скри лице в ръцете си — за първи път проливаше човешка кръв…