Всички са си на мястото отново казах аз. Елементите ми ги върнаха.
Старк поклати поразено глава:
- Усетих го. Не знаех какво точно се случва, но го усетих заедно с теб. - Той ме придърпа отново в обятията си. Усетих всичко едновременно с теб, кралице моя.
Преди да го целуна, отвърнах:
- Сега аз съм част от теб, бранителю мой.
Старк ме целуна продължително, а после ме прегърна силно, сякаш се страхуваше да не се изпаря от ръцете му.
Задържа ме така, докато плачех за Хийт, а той ми разказа колко е бил смел и как е направил своя избор да се оттегли.
Нямаше нужда да ми го казва. Аз знаех колко смел е Хийт, както знаех, че именно по смелостта му ще го позная отново един ден. По смелостта и любовта му. Вечната му любов към мен.
Като се успокоих, забърсах очи и Старк ми помогна да се изправя на крака.
- Готов ли си да се прибираме вече? - попитах.
- О, да. Да се прибираме ми звучи чудесно. Но, Зи, как ще стигна дотам?
- Като ми се довериш - отвърнах аз със самодоволна усмивка.
- Е, тогава значи ще е лесно, нали? - каза той с много странно произношение.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Стиви Рей
- Откъде, по дяволите, придоби този ирландски акцент?
- Ирландски? Ти глуха ли си, жено? - изръмжа той, а аз се намръщих. Смехът му изпълни гората. Шотландски, Зи, не ирландски. Съвсем скоро ще разбереш откъде съм го придобил.
Слънцето залезе и Стиви Рей отвори очи. В първия момент беше безкрайно объркана. Бе тъмно и студено. Усещаше земята около себе си, която я обгръщаше и предпазваше. Нещо леко се раздвижи до нея и тя завъртя глава. В пълния мрак едва успя да различи огромна черна купчина, която малко по малко придоби очертанията на крило с тяло под него.
Репхайм.
Изведнъж си спомни всичко - червените, Далас и Репхайм. Най-вече него.
- Останал си тук с мен?
Той отвори очи и тя се ококори от изумление. Блещукащият им червен цвят беше изчезнал и сега бяха с ръждивокафяв цвят, повече кехлибарен, отколкото червен.
- Да. По-уязвима си, когато слънцето е в небето.
Стори й се, че той звучи нервен, сякаш се оправдава, затова му се усмихна:
- Благодаря, макар че е малко странно да ме гледаш, до-като спя,
- Не съм те гледал!
Каза го толкова бързо, че очевидно лъжеше. Отвори уста, за да му каже, че няма нищо против и че всичко е наред, но
не е нужно да го прави през цялото време, когато телефонът й звънна със сигнала за гласова поща.
- Голям шум вдигаше тази джаджа. Много пъти - каза й той.
- Мамка му. Не чувам нищо, когато спя. - Тя неохотно посегна да вземе телефона. - Явно трябва да го прослу-шам.
Тя го погледна и забеляза, че батерията е почти изхабена. Въздъхна. Загледа се в дисплея и възкликна:
Мама му, шест пропуснати повиквания. Едно от Лено-бия и пет от Афродита. Притеснено, тя избра да прослуша първо съобщението от Ленобия. Пусна го на високоговорител и погледна Репхайм. - И ти трябва да го чуеш, може би ще говорят и за теб.
Но тонът на Ленобия не звучеше ни най-малко в стил „О, Боже, ти си с гарван-демон, а аз трябва да те заловя!“. По-скоро беше съвсем спокоен:
- Стиви Рей, обади ми се, когато се събудиш. Крамиша каза, че не е много сигурна къде си, макар да си на сигурно място, след като Далас е избягал. Ще дойда веднага да те взема. - Тя понижи леко глас и продължи. - Крамиша ми каза какво се е случило с останалите червени. Помолих се на Никс за душите им. Бъди благословена, Стиви Рей.
Колко мило от нейна страна - каза Стиви Рей.
- Далас не е при тях явно.
Не отвърна тя. - Определено не е. Освен пропуснати обаждания от Афродита, има и едно съобщение. Надявам се да няма някакви лоши новини.
- Ох, мамка му, вдигни шибания си телефон! Или си се закопала в ковчега си? Боже, тези часови разлики ще ме побъркат! Както и да е, ето новините: Зоуи още е зеленчук, Старк е накълцан като наденгща, за да търчи след нея. Това е добрата новина. Лошата е най-последното ми видение, което включва и теб. едно готино индианско момче и най-големия гадняр от всички гарвани-демони -Репхайм. Трябва да поговорим, защото имам едно такова предчувствие, което е меко казано ЛОШО. Така че вземи скапания телефон и ми се обади. Ако спя, ще се събудя и ще ти отговоря.
- Не се учудвам, че затвори, без да каже чао - обади се Стиви Рей, защото не искаше да стои в едно помещение с носещото се във въздуха най-големия гадняр от всички гарвани-демони - Репхайм.
Прибра телефона в джоба си и тръгна по стълбите. Не се налагаше да поглежда назад, за да разбере, че Рехпайм я следва.