- Катун? Не мисля, че е редно да ме обиждаш, а за мен това определено е обида - каза Афродита. После се усмихна, придърпа ме към себе си и ме прегърна така силно, че сто процента после щеше отрича да го е правила. - Ти наистина се върна! И не си, хм, умствено увредена, нали?
- Да, върнах се. И не съм по-увредена, отколкото си бях преди.
Зад нея се появи Дарий. Очите му подозрително проблеснаха, когато ми отправи поздрава с юмрук на сърцето.
Добре дошла отново, Жрице.
- Здравей, Дарий.
Усмихнах се и му подадох ръка, за да ми помогне да се изправя. Краката ми бяха някак странно омекнали, така че стиснах здраво ръката му, когато усетих стаята да се завърта около мен.
- Трябва й храна и вода - каза някакъв супер властен глас.
- Веднага, Ваше височество - отвърна някой.
Примигах, за да проясня зрението си, и какво да видя!
- Ау, трон! Не може да бъде!
Красивата жена, седнала на него, ми се усмихна приветливо:
- Добре дошла, млада кралице.
- Млада кралице? - отвърнах през смях.
Но като хвърлих общ поглед на залата, смехът ми се стопи, а желанието да разпитвам какво беше това за кралицата буквално се изпари.
Видях Старк. Лежеше на огромен камък. До него имаше някакъв мъж. Държеше острие над гърдите му, които вече бяха облени в кръв и покрити с рани.
- Не! Спри! - извиках, отдръпнах се от Дарий и тръгнах към мъжа.
По-бързо, отколкото допусках, че някой може да се движи, кралицата се озова между мен и воина. Сложи ръка на рамото ми и ми зададе въпрос със спокоен глас:
- Какво ти каза Старк?
Опитах се да мисля въпреки гледката на окървавеното тяло на своя воин бранител.
Моят бранител...
- Значи така Старк се е озовал в Отвъдното! Този воин... Той му помага.
Да - каза кралицата. Той помага на Старк. Но сега мисията му е завършена. Като негова кралица е твоя отговорност да го върнеш обратно.
Отворих уста, за да я попитам как да го направя, но я затворих, преди да съм казала каквото и да било. Зашото знаех. Беше мое задължение да помогна на бранителя си да се завърне.
Тя сигурно го е видяла в очите ми, защото просто се поклони и отстъпи назад.
Приближих се до мъжа и видях потта, която се стичаше по мускулестото му тяло. Беше изцяло фокусиран в Старк. Сякаш не чуваше и не виждаше нищо друго в стаята. Той вдигна ножа, явно за да нанесе поредния удар, а светлината на факлите се отрази в златната гривна на китката му. Сега разбрах откъде се е взела златната нишка, която е дала насока на Старк как да ме намери, а сега щеше да му помогне да си тръгне. Изпитах силна симпатия към стария воин. Докоснах ръката му нежно и казах:
- Бранителю, можеш вече да спреш. Време е той да се завърне.
Ръката му моментално спря. По тялото му премина тръпка и като отвори очи, забелязах, че зениците му са разширени.
- Вече можеш да спреш - повторих аз нежно. - И много ти благодаря, че помогна на Старк да дойде при мен.
Той примига и очите му се проясниха. Гласът му бе дрезгав и едва не се разсмях, като разпознах шотландския акцент, който Старк имитираше:
- Добре, жено, както пожелаеш.
После се отдръпна. Знаех, че кралицата го е прегърнала, и чувах как му говори нещо. Знаех, че в залата има и други воини. Знаех, че там са Афродита и Дарий, но не обърнах внимание на нито един от тях.
За мен Старк беше единственият в стаята. Единственият, който имаше значение.
Приближих се до окървавеното му тяло. Този път усетих миризмата и тя определено ми въздейства. Сладка и опияняваща, направо ми потече слюнка. Но не трябваше да мисля за това. Сега не бе моментът да се разконцентрирам от кръвта на Старк и желанието, което изпитвах към нея.
Вдигнах ръка.
- Вода, ела при мен.
Когато меката влага на елемента ме обгърна, махнах с ръка към окървавеното тяло на Старк:
- Отмий кръвта от него.
Водата ми се подчини. Над Старк се спусна нежен дъжд, който изми кръвта от гърдите му, стече се по камъка, следвайки орнаментите, и изпълни двата жлеба от двете страни на камъка.
Рога. помислих си аз. Приличат ми на два огромни рога.
Когато водата изми всичко, ми направи впечатление, че рогата не са бели, а блещукат в красиво мистично черно, което ми напомняше за нощното небе.
Но нямах време да се дивя над магията, която усетих в тях. Доближих се до Старк. Тялото му вече бе чисто. Раните не кървяха, макар да бяха червени и отворени. Изведнъж осъзнах какво виждам и притаих дъх. По гърдите на Старк разрезите бяха образували стрели. Изцяло изрисувани с триъгълен връх и пера. Перфектно си подхождаха със счупената стрела на гърдите му.
Сложих ръка на белега, появил се в мига, когато той спаси живота ми. По-точно първия път, когато го направи. С изненада забелязах, че все още стискам златната нишка. Вдигнах нежно ръката на Старк и завързах края й за китката му. Изведнъж тя стана по-твърда, по-плътна и заприлича досущ на гривната на воина, само че тази бе украсена със стрели, една от които счупена.