- Нямаш ли какво да кажеш за това? - извика тя и отмести поглед от него.
- Има оше. Какво е това, което не ми казваш?
Концентрирайки се върху гнева си, тя отново го погледна
в очите.
- Душата на твоя баща също се е пръснала.
Репхайм примига и ужас премина през червените му очи:
Не го вярвам.
- Аз също, но Неферет е занесла безжизненото му тяло пред Висшия Съвет и определено те са се вързали на историята. Знаеш ли какво си мисля? - Тя изобщо не почака да й отговори, а директно продължи, извисявайки гневно глас. - Мисля, че Калона е последвал Зоуи в Отвъдното, защото е тотално обсебен от нея.
Стиви Рей посегна с ръка и избърса сълзите, които се стичаха по бузите й.
- Това е невъзможно. - Репхайм звучеше почти толкова разстроен, колкото и тя. Баща ми не може да се завърне в Отвъдното. Този свяг е абсолютно забранен за него.
Е, очевидно е намерил начин да заобиколи забраната.
- Намерил е начин да заобиколи забраната на Богинята, която лично го е прогонила? Как би могъл да го направи?
- Никс го е изритала от Отвъдното? - възкликна Стиви Рей.
Изборът беше на баща ми. Той бе един от воините на Никс. Техният Обет беше прекъснат, когато той слезе на земята.
- О, Боже мой! Калона е бил на страната на Никс?
Без сама да осъзнава какво прави, Стиви Рей пристъпи крачка напред към Репхайм.
- Да, защитавал я е от Мрака.
Той отмести поглед и се взря в нощта.
- Какво се е случило, защо е бил прогонен?
- Той не обича да говори за това. Знам само, че случилото се го е изпълнило с гняв, който гори от векове.
- И така си бил създаден ти, от този гняв.
Погледите им отново се срещнаха.
-Да.
- И ти ли си изпълнен с него? С този гняв и мрак? - не успя да се въздържи тя и попита.
Нямаше ли да знаеш, ако бях? Точно както аз знам за болката ти. Нали това значи Обвързването?
- Е, това е доста сложно. Виж, за теб всичко това е малко ново, докато аз съм вампир. За един консорт е много по-лесно да усети чувствата на своя вампир, отколкото обратното. Това, което мога да получа от теб, е...
- Силата ми прекъсна я той. Не звучеше ядосано, а просто уморено и безнадеждно. - Получила си силата ми на безсмъртен.
- Мамка му! Затова се възстанових толкова бързо.
- Да, точно затова пък аз не успявам.
Стиви Рей примига от изненада.
- Представям си, сигурно се чувстваш ужасно. Изглеждаш доста зле.
А ти изглеждаш здрава и отново цяла.
- Здрава съм, но няма да бъда цяла, докато не намеря начин да помогна на Зоуи. Тя е най-добрата ми приятелка, Репхайм. Не мога да допусна да умре.
- А той ми е баща. Аз също не мога да допусна да умре.
Те се гледаха един друг в опит да открият смисъл в случващото се между тях. То ги теглеше един към друг, въпреки болката и гнева, които разделяха световете им.
- Какво ще кажеш за следното: ще ти вземем нещо за ядене, а аз ще се опитам отново да превържа крилото ти. Няма да е много забавно за никой от двама ни. После ще помислим какво ще правим със Зоуи и баща ти. Ти би трябвало да знаеш нещо. Не мога да усещам емоциите ти така, както ти усещаш моите, но ще разбера, ако ме лъжеш. Също така съм напълно сигурна, че мога да те открия където и да си. Така че ако решиш да ме лъжеш за нещо и да прецакаш
Зоуи, давам ти думата си, че ще се изправя срещу теб с цялата сила на елемента си. плюс силата на твоята кръв.
- Не смятам да те лъжа - тихо каза той.
- Добре. Нека да влезем в музея и да потърсим кухнята.
Стиви Рей напусна балкона и гарванът-демон я последва,
сякаш беше свързан с нея чрез невидима, но неразрушима верига.
- С тази сила би могла да имаш всичко, което пожелаеш на този свят - каза Репхайм между две хапки от огромния сандвич, който тя му направи от неща, намерени в хладилника на ресторанта.
- Не, не точно. Искам да кажа ясно. че мога да повлияя на един уморен и скапан от работа нощен пазач да забрави, че ни е видял, но не мога, как да кажа, да завладея света или нещо такова.
- Това е доста добра способност.
Не, по-скоро е отговорност, която не искам да поемам. Виж. не искам хората да правят, каквото ги накарам. Просто не е правилно. Не и ако съм на страната на Никс.
- Зашото богинята ги не вярва, че е редно да даде на творенията си обектите на техните желания?
Стиви Рей го изгледа за момент и завъртя една къдрица около пръста си. Запита се дали той не се шегува с нея, но червените му очи показваха, че е напълно сериозен. Тя си пое дълбоко дъх и обясни:
- Защото Никс вярва, че всеки трябва да има свободна воля и когато аз обърквам мислите на някой човек, като му въздействам, му отнемам свободния избор. А това просто не е правилно.