- Наистина ли мислиш, че всеки на този свят би трябвало да има свободен избор?
- Да. Затова съм тук и говоря с теб. Зоуи ми даде тази възможност. И сега, за да й върна услугата, трябва да й помогна.
- Ти ми спаси живота, надявайки се, че ще избера път. различен от този на баща ми.
Стиви Рей се изненада, че той го каза толкова спокойно, но не попита кое е предизвикало честността му.
- Да, казах ти го, когато затворих тунела след теб и те оставих да си тръгнеш, вместо да те предам на приятелите си. Ти сам се разпореждаш с живота си сега. Не си задължен нито на баща си, нито на някой друг. - Тя замълча за миг, а после каза останалото на един дъх. - А и ти вече започна да вървиш по друг път, когато ме спаси на покрива.
- Неизплатеният дълг е нещо много опасно и не бих искал да го нося дълго. Беше напълно логично да изчистя сметките помежду ни.
Да, това ми стана ясно, но какво ще кажеш за днес?
- Днес?
Изпрати ми силата си. за да ме успокои, и ме повика при себе си. Щом притежаваш такава сила. защо не я използва, за да прекъснеш Обвързването? Това би прекратило и твоята болка.
Той спря да се храни и аления! му поглед срещна нейния.
Не ме изкарвай такъв, какъвто не еъм. Прекарал съм векове сред мрака. Със злото сме близки приятели. Свързан съм с баща си. Той е изпълнен с гняв, който би могъл да изпепели този свят, и ако се завърне, моята съдба е да застана до него. Виж ме такъв, какъвто съм наистина, Стиви Рей. Аз съм създание от кошмарите, сътворено чрез насилие и ярост. Движа се сред живите, но съм различен от тях. Нито безсмъртен, нито човек, нито звяр.
Думите му отекнаха във вените на Стиви Рей. Тя знаеше, че той бе напълно откровен с нея. Но в него имаше още нещо, не беше само тази машина от гняв и злоба. Знаеше го. защото го виждаше с очите си.
- Е, Репхайм, да приемем, че може и да си прав.
- Което значи, че също т&ш може и да греша ли?
- Просто го казвам - отвърна тя и вдигна рамене.
Без да отвърне нищо, той поклати глава и се върна към яденето. Тя се усмихна и продължи да си прави сандвич с пуешко.
СЕДМА ГЛАВА
Стиви Рей
Е, започна тя, докато мажеше горчица по хляба. -Каква е твоята теория за изчезването на баща ти?
Погледите им се срещнаха и от единствената дума, която той произнесе, кръвта й изстина.
- Неферет.
- Далас ми каза, че Неферет е занесла безжизненото тяло на Калона пред Висшия Съвет.
- Кой е този Далас? - попита Репхайм.
Едно момче. Е. явно Неферет е предала Калона, въпреки че изглеждаха като двойка.
Неферет съблазняваше баща ми и се преструваше на негова партньорка, но единственото, за което наистина й пука, е самата тя. Ако той е изпълнен с гняв, тя е изпълнена единствено с омраза. А омразата е много по-опасна.
- Значи смяташ, че Неферет е готова да предаде Калона, за да се спаси? - попита Стиви Рей.
- Убеден съм, че тя би предала всеки, ако това ще й е от полза.
- Какво би спечелила с предаването на Калона, особено ако е безжизнен и т.н.?
- Като го предава на Висшия Съвет, сваля подозренията от себе си - отвърна Репхайм.
- Да, в това има смисъл. Знам, че тя иска смъртта на Зоуи. И въобще не й пука за Хийт. Всъщност Неферет би била доволна от факта, че виждайки как Калона убива Хийт, Зоуи ще запрати всичката си сила срещу него, без да е в състояние да го спре, и това ще пръсне душата й. На практика това състояние е на крачка от смъртта.
Репхайм я прониза с поглед:
- Зоуи е нападнала баща ми със силата на елемента дух, така ли?
- Да, така ми казаха Ленобия и Дракона.
- В такъв случай той е смъртно ранен.
Репхайм отмести поглед и не каза нищо повече.
- Хей, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш. - Той не отговори и тя въздъхна примирено. - Добре, ето ти моята истина. Дойдох тук, решена да те заставя да говориш и да ми разкажеш всичко за баща си, за Отвъдното и т.н. Но ето че сега съм тук и на практика не мога да те заставя да го направиш. - Тя докосна ръката му колебливо. Цялото му тяло потрепна, когато пръстите й докоснаха кожата му, но той не се отдръпна. - Не може ли да работим заедно? Ти наистина ли искаш Зоуи да умре?
Той отново я погледна:
- Нямам никаква причина да искам смъртта на приятелката ти, но ти искаш да навредиш на баща ми.
Стиви Рей въздъхна безнадеждно:
- А какво ще кажеш да направя компромис с това, което искам? Да кажем, че искам просто Калона да ни остави на мира.
- Не мисля, че това е възможно изобщо - отвърна Репхайм.