— Слушай какво ще ти кажа! От днес нататък искам, да си ми любовница, докато се съберем! Няма да те питам, дали искаш, а направо да действаме по въпроса! И без това, щом искаш да ходим на вечеря, от там следва преспиване на вилата.
— Как позна любовнико? Ами-и-и ако да ти правя секс по телефона, как ще ти подейства?
— Що за глупости говориш? Колкото до отговор, ще ти го дам. Сигурен съм, че ефекта няма да е същия, както при нормални условия. Как мислиш, че се чувствам в момента?
— Ти-и-и да не би …?
— Не се опитвай да бъдеш психоаналитичка?
— Че как мислиш? Това качество ми е хоби. Слушай любовнико, нека сменим темата!
— Добре миличка!
— Знаеш ли, преди няколко дни бях ти пратила писмо, с печат на фирмата ни, да не буди съмнение?
— Каква писмо?! Нищо не съм получил! — отговори той изненадан, разтривайки челото и слепоочията си — Би трябва да е дошло до сега? След малко ще проверя в кутията мила!
— Миличък това писмо ли търсиш? — попита жена му неочаквано, стряскайки го, като поднесе плика пред лицето му — С коя разговаряш толкова мило и нежно? — дръпна рязко слушалката ор ръката му, и викна ядосано — Ало! Слушайте госпожо…!
Затвори адосана телефона. Изгледа го като разярена, кръвожадна лъвица, с ръце на кръста и леко разтворени крака. Бе готова да скочи, за да го разкъса. Зашлеви го със силен шамар, и кресна.
— Мръсник! Не те е срам! Ще ти дам едни жени. Не ти ли стигам бе. Угаждам ти за всяко едно желание в леглото. Женкар!
Продължаваше да го гледа ядосано и с широко разтворени очи. Дишаше учестено и глътна бавно въздух. Повдигна ръка и му зашлеви още един шамар.
Кирил стоеше срещу нея полуспокоен и замаян от ситуацията. Мислите му работеха на приливи, блъскаха като вълни у брегове, и хвърляха пяната си, пръскайки думите си навсякъде. Време беше да и каже истината. Реши да не се предава. Стана от стола, взе водката от барчето и чаша, която напълни веднага. Отпи две корави глътки, с пръстите на ръцете си разтри челото, слепоочията и впери поглед в масата. Имаше чувството, че ще се разпадне на парчета, като паднала порцеланова статуетка, но не се получи. Пое дълбоко въздух, за да дойде на себе си, глътна отново от водката, и запали цигара.
Мислеше не толкова за предстоящия конфликт с жена си, а за Карина и сина му.
— Не те е срам! Как я мислиш тая работа? А мислех, че ти имам доверие.
Той слушаше думите й с безразличие, тъй като имаше намерението, да й предложи развод. Въпреки това, в него не съществуваше омраза. Раздвоението в него не съществуваше. В душата гореше любовта към сина му и Карина.
— Слушай какво ще ти кажа! Няма да повтарям! Предлагам да се разберем като интелигентни хора.
Стела седна на стола срещу него изненадана с широко разтворени очи, положи нервно ръце на масата, и обхванала с шепите си бутилката водка. Поведението й изразяваше смесени чувства. В очите й бе заседнал буреносен облак, и малко след това потече дъжд от сълзи. Лицето й заприлича на водопад. Свали ръцете си от бутилката и преплете нервно пръсти, очаквайки най-лошото.
— Но защо?!… Как така? — попита на пресекулки.
— Стела, не можем да бъдем щастливи! Нека направим оценка на съвместния ни живот до сега.
Често търсиш конфликта между нас. Кажи колко пъти съм те канил да излезем, и си била съгласна! Освен това рядко се е случвало да разговаряме спокойно. Винаги съм отстъпвал и премълчавал, само да има мир и спокойствие. Мислиш се за много умна, и често го показваш по свой начин, така че да засегнеш не само мен, но и другите около теб. Прекалено много си виркаш носа, като че си „Кралица“ в каквато и да е обстановка. Затова нямаш много приятели! Не се живее така! Не изключвам и това, че и в мен има трески за дялане. Никой не е идеален! Но „Бога“ ми, ти си уникален случай! Когато се запознахме, не беше такава. Напълно съм убеден, кой ти проми мозъка.
Разговорът им продължи доста дълго, макар и неприятен, но без обиди. Той сподели истината, която таеше дълго време.
Накрая стигнаха до споразумение.
След около два месеца бяха разведени. Стела се премести в апартамент, нейна собственост, даден под наем, без да знае Кирил.
През този период от време Кирчо имаше няколко срещи с Карина, които удостоверяваха безпределната им любов. Разговаряха за бъдещото семейство, и малкия им син.
В последните си срещи с нея, той усети хладина в поведението й. Това не му ареса. Като, че в живота й имаше друг, но не и този с когото живееше.
— Какво става с теб?! Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? Не мога, да те разбера? Винаги съм бил внимателен към теб, и съм ти помагал за каквото и да е? — попита с недоумение и болка в сърцето — Карина, … знаеш колко много те обичам, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!