Бих искал да полетя. Това е нова молитва. Бих искал да полетя поне още веднъж.
Той се мъчи да остане в съзнание. Усеща как над очите му се спуска пелена. Мрак. Бори се с него. Тялото му подскача нагоре. Ръцете му с посинели нокти продължават да са протегнати над главата му. Опитва се да навлажни устните си и усеща вкуса на кръв. Чува гласа на брат си да тананика в ухото му – неясна песен, която Ел Капитан не може да си спомни.
Ударите са спрели. Ел Капитан чува свиренето на вятъра в ушите си. Всичко е утихнало и неподвижно.
С изключение на един глас.
Ел Капитан се насилва да отвори очи.
Над раменете си вижда да се извиват крилете на Брадуел. Вятърът се блъска в перата му. Оцелелите продължават да държат своите пръчки и тояги, но са замлъкнали.
Брадуел знае как да говори така, че да накара хората да го слушат. Винаги го е правил. Историята на сенките. Съпротивата. Имаше последователи. Беше водач на движение.
Дали Брадуел беше убедил Горс да му позволи да говори пред хората? Дали е говорил в защита на Ел Капитан и Хелмут? Дали Брадуел се опитва да ги спаси?
Ел Капитан чува думата зъл. Може би Брадуел изобщо не се опитва да ги спаси. Ел Капитан знае какво е усещането за злото: върху кожата си го усещаш като омраза, но когато го почувстваш ниско долу в корема, това всъщност е страх. От страха се появява злото. А омразата винаги идваше толкова лесно при Ел Капитан, защото той мразеше себе си толкова дълбоко и толкова силно, сякаш омразата към самия себе си се беше пръснала в цялото му тяло като изстрел с едри сачми.
В продължение на един изпълнен с отмъстителност миг той си казва: Нека ме пребият до смърт! Нека изкарат омразата си върху мен! Той знае, че ако го пребият до смърт, това ще е тяхното наказание. Когато убиеш някого, това не е нещо, което може да бъде заличено. Ще трябва да го носят със себе си. Ще им е по-лесно, когато са група – по-лесно е да прехвърлят греха помежду си един на друг, но никога няма да е безболезнено. Смъртта му ще остане в тях завинаги.
Тази на Хелмут също.
Равенство – за това говори Брадуел в момента. Равенство в този свят ли?
Но каквото и да казва, то върши работа. Някой се е качил на върха на старата люлка и реже въжетата с нож. Други оцелели са обхванали с ръце краката на Ел Капитан, така че да хванат двама им с Хелмут, когато въжетата бъдат прерязани.
Животът им е бил пощаден. От Бог? От света Уи? Или от Брадуел?
И тогава се появява Брадуел. Той прегръща Ел Капитан и Хелмут.
– Какво се случи? – прошепва Ел Капитан през подутата си, сцепена устна.
– Сключих сделка с Горс. Обещах му да го отведа при сестра му, ако ми предостави няколко минути, в които да се обърна към тълпата. И тогава казах на хората, че съм изпратен от Бог. Че съм ангел.
– Крилете са ти помогнали – усмихва се Ел Капитан, макар че това му причинява болка.
– Накрая да са полезни за нещо – отвръща Брадуел.
– Полезни – казва Хелмут.
Брадуел извиква няколко от оцелелите:
– Почистете ги. Ел Капитан беше изгубил пътя, но сега го откри.
Оцелелите започват да дават заповеди един на друг. Те зяпат объркано, но и с известно благоговение Ел Капитан и Хелмут. Погледите им карат Ел Капитан да се чувства неспокоен. Винаги беше предпочитал страха пред възхищението, но става дума за едно и също нещо – за власт. За секунда се пита дали Брадуел наистина беше спасил него и Хелмут, защото ги обича като братя, или поради някаква друга по-сложна причина. Може би Брадуел се нуждае от Ел Капитан, за да получи каквото иска. А какво иска наистина Брадуел? Да разруши Купола или да си върне Преша обратно, преди тя да е решила да остане там?
– И сега какво? – Ел Капитан пита Брадуел, но той не може да го разбере.
Гласът на Ел Капитан е толкова дрезгав, че той може само да шепне, а устните му са толкова подути, че думите, които излизат от тях, са неразбираеми.
Брадуел коленичи и слага ръка на гърдите му.
– Какво каза?
– И сега какво? – повтаря Хелмут вместо брат си.
– Ще чакаме съобщение – отвръща Брадуел.
– От Преша ли? – пита Ел Капитан.
– Ще чакаме вест от горе – казва Брадуел толкова силно, че всеки да може да го чуе. – От кого другиго? И откъде другаде?
Лицето на Брадуел изглежда ярко осветено. В полезрението на Ел Капитан се промъква мрак. Той премигва отново и отново и се опитва да каже нещо. Но тогава светът потъва в тъмнина.