– Това е лудост. Нека да говоря с Преша и Лайда. Мога да оправя нещата с тях. Просто е станало объркване.
– Не можеш да говориш с Преша и Лайда – казва Форстийд.
– Защо не? – пита Партридж, почувствал заплаха в гласа му.
– Те изчезнаха.
– Какво? Да не се шегуваш с мен? – Партридж отива до завесите и ги разтваря широко.
Пред него се разкрива улицата. Вижда долу забързани хора, които тичат във всички посоки. Паника. Дали носят оръжия? Това е катастрофа.
– Къде са изчезнали?
– Ако знаехме къде са – отвръща Форстийд, – щеше да можеш да говориш с тях.
Партридж се обръща към Форстийд:
– Излезли ли са от Купола?
– Нямаме доказателство, че някой се е измъкнал. Мисля, че те са някъде тук.
– Това е Купол, по дяволите! Не може да е толкова трудно да бъдат открити!
Форстийд вдига пистолета и леко го поглажда.
– Нали знаеш какво можем да очакваме...
Партридж си поема дълбоко дъх. Той си представя как в Купола проникват зверове, групита, майките, ОСР... Вижда в съзнанието си чистите – бледи, зашеметени и напълно неподготвени да се разхождат наоколо, облечени в своите жилетки и мокасини. Ще бъдат пребити до смърт. Куполът ще бъде плячкосан. Специалните сили само ще направят нещата по-кървави. По-низшата раса са чистите. Несретниците ще донесат със себе си болести – такива, от които те са оцелели, но към които чистите няма да имат имунитет. Ако херметичността на Купола бъде нарушена, самият въздух ще ги задуши. Хаос. Кръвопролития. Огромен брой жертви.
– Ако сестра ми казва, че разполага с такива средства, значи това е истината.
– Имаме независимо потвърждение – казва Форстийд. – Заловихме предателя, който ги е отвел до въздушния кораб. От него получихме достатъчно данни, че те разполагат с някакъв агент – бойно химическо вещество.
– Какъв предател?
– Войник от Специалните сили, който е преминал на тяхна страна.
Не и Хейстингс. Не и Силас Хейстингс. Моли се да не е той.
– Кой?
– Някой, който се оказва, че вече добре познаваш. Хейстингс.
Партридж стиска силно завесите.
– Нали не сте го измъчвали, за да получите...
– Не. Той се опита да се съпротивлява, но не можеше да направи кой знае какво. Програмиран е да ни даде информацията. Кодиране на поведението – тъжно обяснява Форстийд. – За съжаление майка ти блокира твоето кодиране.
Партридж ù е благодарен за това. Той все още може да взема свои собствени решения – за добро или за зло.
– Мога ли да говоря с него?
Форстийд се приближава до Партридж и пристъпва под лъчите на фалшивото слънце, които струят през прозореца. Партридж вижда, че лицето му е покрито с пот. Форстийд вдига пистолета и го пъха в меката плът под челюстта на Партридж.
– Ще бъдем готови – казва той. – Ако открием сестра ти, тя ще бъде екзекутирана. А ти, Партридж – по-добре направи онова, което е правилно, за да я примамиш. Защото знаеш ли какво ще се случи при една революция? – Форстийд натиска пистолета по-надълбоко. – Несретниците ще отрежат първо твоята глава, но не и ако ги изпреваря преди това. Разбираш ли какво казвам?
Партридж кимва, но той също разбира какво ще се случи, ако Преша събори Купола. Баща му беше направил тестове. Имунната система на чистите не може да се справи с външния свят. Те ще измират на цели тълпи. Ще има още смърт и още кръв, с която ще бъдат изцапани ръцете на всички.
И тогава, като удар в стомаха, той си спомня за своето бебе. Дали детето му ще бъде достатъчно силно, за да оцелее, ако Куполът бъде разрушен? Само защото детето беше заченато навън, това не означава, че то ще бъде по-силно или с по-голям имунитет.
– Имаш ли план? – пита Форстийд.
– Трябва да отведа при нея дядо ù. Трябва да го направя.
Може ли да се довери на Арвин и да изпрати съобщение на Сигнус? Дали те са ù помогнали да се измъкне?
Форстийд присвива очи. Очите му се превръщат във влажни цепнатини.
– Мога ли да ти се доверя? – пита той.
– Ти вече сам го каза. Баща ми е мъртъв. Сега останахме само ние, Форстийд. Ти и аз.
Форстийд се усмихва с единия край на устата си и сваля оръжието. Очите му се впиват настойчиво в лицето на Партридж.
– Точно така. Ти и аз.
Форстийд приглажда с няколко резки и бързи движения униформата си на Праведната червена вълна. Възможно е с нетърпение да очаква това, изпитвайки носталгия по добрите ù стари времена. Той набързо отдава чест на Партридж и след това се отправя към вратата, като продължава да държи пистолета в ръка.